Рубинения кръг [bg]

Погледът й стана някак далечен и отнесен.

— Не зная. Месеци.

Изтръпнах. Нищо чудно, че започваше да губи разсъдък.

— Повече не бива да използваш магията на духа.

Тя ме погледна, а в очите й се четеше отчаяна молба.

— Длъжна съм да продължа. Не можеш ли да го разбереш? Знаеш ли какво мъчение е да нямаш представа какво се е случило с някой, който ти е много скъп?

Джил, помислих си с болка. Навярно се бе отразила върху лицето ми, защото Нина внезапно се оживи.

— Помогни ми! Помогни ми, Ейдриън, и двамата с теб ще разполагаме с достатъчно магия на духа, за да победим съпротивата на Олив. Ще престана да го правя всеки ден. Ще разбера какво се е случило с нея. Моля те.

Припомних си тревогите на Соня за Нина. Сетне си помислих за Сидни, как ме предупреждаваше да внимавам с духа. Щях да си имам достатъчно неприятности, ако тя узнае за магията, която бях използвал за тази авантюра. Поклатих бавно глава.

— Не мога. Не би трябвало да правя дори това.

— Ако работим заедно, ще изхабим много по-малко психически сили и енергия — продължи да ме убеждава Нина. — Моля те, помогни ми. И аз ще ти помогна в замяна. Имаш ли нужда от нещо? Помогни ми да намеря Олив и аз ще направя всичко, което ме помолиш.

Понечих отново да поклатя глава, сетне се спрях, когато ме осени една идея.

— Не — изрекох повече на себе си, отколкото на нея. — Не.

Тя скочи на крака.

— Има нещо, нали? Кажи ми!

Поколебах се. Знаех, че не бива да поемам по този опасен път. Ала предложението й да ми помогне ме накара да се замисля за това, което отчаяно исках: да бъда със Сидни.

— Нужно ми е да се измъкна от двора, без никой да узнае. Искам всички да мислят, че все още съм тук, с майка ми.

— Смятай го за свършено — заяви Нина. — Мога да го направя. Лесно.

— Нина…

— Виж — рече тя ентусиазирано. — Мога да ти помогна веднага — още в тази минута — да изчезнеш от двора. Ще бъде съвсем лесно с внушението. После двамата с теб ще се срещнем в съня и ще открием Олив, където и да се намираш.

— Това е много мило от твоя страна — въздъхнах уморено. — Ала то няма да убеди останалите, че все още живея тук.

По устните й пробягна дяволита усмивка.

— И това мога да направя. Ако майка ти ми позволи да живея при нея. Ще внуша на всички, които идват да те търсят, да си мислят, че са те видели. Ще накарам служителите в сградата за гости да вярват, че те виждат да влизаш и излизаш. Никой нищо няма да заподозре. Моля те, Ейдриън. — Тя стисна ръката ми. — Нека си помогнем един на друг.

Измъкнах дланта си от ръката й, тъй като не желах да призная колко бях изкушен. Тя ми предлагаше единствената реална възможност да бъда със Сидни, което желаех толкова силно, че почти бях склонен да пренебрегна всички предупреждения, свързани с използването на магията на духа. Но имах ли право да тласкам и двама ни към нови експерименти с магията? Особено нея. Беше егоистично.