Третият близнак [bg]

— Джийни, Бери се обажда.

С характерната за нея прямота тя запита направо:

— Какво, по дяволите, ти стана?

— Може ли да поговорим за малко с теб?

— Разбира се.

— Би ли наминала към кабинета ми?

— Идвам веднага.

Докато я чакаше, лениво се запита с колко ли жени бе спал. Твърде много време щеше да отиде, ако започнеше да ги изброява една по една, но може би щеше да налучка приблизителната бройка, подхождайки по научному. Със сигурност бяха повече от десет. А бяха ли повече от сто? Това се падаше по две цяло и пет на година, откакто бе навършил деветнадесет — значи бе имал повече жени. Хиляда? Двайсет и пет на година — това означаваше нова жена на всеки две седмици за период от четиридесет години. Не, чак толкова добър не беше. От тези четиридесет десет бе женен за Виви Елингтън и през това време едва ли бе имал повече от петнадесет-двадесет изневери общо. Но пък после си го бе наваксал. Значи някъде между сто и хиляда. Обаче с Джийни нямаше намерение да си ляга. Само трябваше да разбере как, по дяволите, се е добрала до Стивън Логън.

Джийни почука на вратата и влезе. Над блузата и полата си бе облякла бяла лабораторна манта. Берингтън много обичаше, когато младите жени носеха тия манти като рокли — отдолу само по бельо. Намираше го за много секси.

— Радвам се, че дойде — каза той и й подаде стол.

После издърпа своя иззад бюрото и седна срещу нея така, че между двамата да няма бариера.

Първата му работа бе да се погрижи да даде някакво убедително обяснение за държането си преди малко. Нямаше да е лесно да я излъже. Трябваше да го обмисли повече, вместо да брои завоеванията си.

Той седна и й поднесе най-обезоръжаващата си усмивка:

— Искам да се извиня за странното си поведение. Бях задал на компютъра да свали някои файлове от университета в Сидни, Австралия. — Посочи екрана. — И точно когато ме представяше на младия господин, се сетих, че съм оставил компютъра включен и съм забравил да затворя телефонната линия. Чувствам се малко глупаво, това е всичко. Извини ме, че бях груб.

Обяснението бе съшито с бели конци, но тя като че ли го прие.

— Успокоих се — каза тя откровено. — Бях започнала да си мисля, че съм те обидила.

Дотук добре.

— Тъкмо се бях наканил да поприказвам малко с теб за работата ти — подхвана той гладко. — Трябва да призная, започна с летящ старт. Тук си само от четири седмици, а програмата ти върви с пълна пара. Поздравления.

Тя кимна сдържано.

— Още през лятото, преди да започна официално при теб, разговарях надълго и нашироко с Хърб и Франк — каза тя. Хърб Диксън бе шефът на факултета, а Франк Демиденко — преподавател — титуляр. — Всички подробности от практически характер бяхме уточнили предварително.

— Разкажи ми нещо повече за това. Сблъска ли се с някакви проблеми? С нещо да помогна?

— Най-голям проблем ми е набирането на обекти — призна Джийни. — Тъй като обектите са доброволци, повечето от тях са като Стив Логън — почтени американци от средната класа, които вярват, че дълг на добрия гражданин е да помогне на науката. Тук рядко се мяркат сутеньори или търговци на наркотици.

— Нещо, което нашите либерално настроени критици не закъсняха да посочат.

— От друга страна, не можем да научим нищо за агресивността и престъпността, като изучаваме почитащи закона средни американски семейства. Затова разрешаването на проблема за набиране на обекти е от изключителна важност.

— И разреши ли го?

— Мисля, че да. Дойде ми наум, че медицинската информация за милиони хора се държи в огромни информационни банки от застрахователни компании и държавни институции. В тях са включени и онези данни, които ние използваме, за да определим дали близнаците са еднояйчни или двуяйчни — био вълни, електрокардиограми и други. Ако поръчаме на компютъра да търси двойки с еднакви електрокардиограми, да речем, това ще се окаже добър начин за идентифициране на близнаци. Ако информационната банка е достатъчно голяма, някои от откритите двойки ще се окажат отгледани отделно един от друг. Но тук пък изникна морална пречка — някои от тях може изобщо да не знаят, че са близнаци.

— Забележително — каза Берингтън. — Просто, но оригинално и остроумно.

Бе искрен в оценката си. Еднояйчните близнаци, отгледани отделно един от друг, бяха много важни за генетичните изследвания и учените губеха страшно много време в набирането на такива обекти. Доскоро единственият начин бе чрез реклама — хората четяха статии по вестниците и списанията за изследване на близнаци и се явяваха доброволно, за да вземат участие. Както Джийни бе казала, този начин даваше обекти само от средите на средностатистическия американец, за изследване на престъпността бе направо сразяваш недостатък.