Открадни си свят [bg]

— Петдесет, сър. Сто? Не бива си позволи да изгуби таз възможност. — Лицето на Тилт танцуваше от възбуда. — Само може обиди Метеорита с по-малко от стотина — подканяше ги той с висок меден глас, като добронамерен роднина. Завладян от ентусиазма му, за миг Билс се почувства сякаш букмейкърът му предлагаше пари, а не очакваше да ги вземе.

Господин Муун забеляза съдията — възрастен, благопристоен джентълмен.

— Изглежда ми напълно сериозен човек — промърмори оптимистично Билс.

— Това ще се разбере по-късно. Е, поне ще се забавляваме — кимна Муун, който си падаше по веселбата, пък дори ако е свързана с известни капиталовложения от неговия джоб, които, да преминат в ръцете на типове като веспанеца Тилт.

Под ярките светлини от тавана перките вече привършваха с изрисуването на ринга. Метеорита внезапно бе споходен от желанието да покаже на околните колко го бива. Той източи стройната си, переста шия и взе да плюе и храчи към зрителите от предните редици, които неволно се отдръпнаха назад. Шумът в помещението рязко се усили в нетърпеливо очакване да започне сблъсъкът. Опонентът на Метеорита; според везания надпис на гърба на неговия найлонов халат, се наричаше Мо-Лок. Метеорита не носеше халат: беше съвсем гол, ако се изключеха ръкавиците, бандажа и ластиците на глезените. И двамата участници разполагаха с шумна тълпа почитатели. Всеки бе заобиколен от групичка млади мъжки и женски екземпляри, в различни степени на откровено възхищение. Страховит възрастен мъжкар се беше надвесил над Метеорита и му шепнеше в ухото последни напътствия. Мо-Лок пък дъвчеше люта чушка. Над главите на зрителите Тилт даваше знаци на свой колега. Двамата поклащаха брадички като старци, които си разменят приветствия.

— Ей, слушай — обърна се Тилт към мъжете пред него, като свиркаше тихичко през грамадните си зъби. — Никой не може надвие Метеорита! — Говореше с поверителен тон, сякаш разкриваше най-съкровената си тайна.

Господин Муун изду бузи и присви очи. Краката му пристъпваха в нетърпелив ритъм.

Съдията вдигна пръст и отнякъде се разнесе звън на гонг.

В същия миг застаряващият треньор махна намордника от муцуната на Метеорита, а Мо-Лок захвърли халата си в прахта. Тялото му беше гладко избръснато. Мускулите върху ниско разположения му издължен корем пулсираха в различни оттенъци на розовото, отблъскващо неприкрити, а дебелите косми по гърдите му бяха като сивкави, къдрави шипчета. Той отвори малката си уста и изкрещя.

— Чиии-чи-чи-чиииииии!

Метеорита реши, че сега не е време да си разменят любезности. Той скочи с крака върху Мо-Лок и се вкопчи в лицето му. Тълпата нададе безумен рев, люшна се, взе да свирка и да врещи опиянено. Метеорита замахна и отпра страхотна плесница на Мо-Лок. Само бързата реакция на другия го спаси да изгуби едното си око. Той щракна със зъби към ръката на Метеорита, но получи ритник в гърдите и двамата паднаха едновременно.