Подземен свят [bg]

Обяснил на полковника, че има доверен отряд от пущуни, и предложил да му стане ординарец. Лавел обаче се разпенил и отпратил Кавана с предупреждение да не бъде толкова нагъл и да запази за себе си предателските кроежи за дезертьорство.

— Надявал си се да спечелиш благоволението ми, проклет блюдолизец! — изревал той. — Нямам представа защо, но ти заявявам, че ще остана верен на генерал Елфинстоун до последната си капка кръв.

Още през първата нощ станало ясно, че Акбар Хан наистина няма да спази дадената дума. Лъснала и глупостта на Елфи Бей. Писъците на ранените огласяли колоната, афганските набези не спирали, а злочестите побратими на полковника гинели замръзнали върху снега. Ужасен, Лавел пропълзял в палатката на Кавана да го моли да му стане ординарец.

— Аз, блюдолизецът? — подсмихнал се Кавана с мрачно задоволство при вида на страха, изписан по лицето на полковника.

Отказвал и се преструвал на обиден, докато не изтръгнал извинение от разтреперания мъж.

На другата сутрин британските копиеносци препуснали с конете си срещу афганците в безуспешен опит да предотвратят бъдещи атаки. Възползвайки се от суматохата, Кавана, Лавел и предан сепой, чието име не бе документирано, напуснали завинаги съратниците си.

Пътят им през планината и проходите бил опасен. Не смеели да доближат колоната от страх да не ги забележат — и британските войници, и афганските им врагове. Не искали обаче и да се отдалечават много от познатия маршрут. Афганската земя се славела като една от най-враждебните на света, още повече през безмилостния мразовит януари. Страхували се също и да не попаднат в ръцете на варварски племена.

Имали зоб за конете, но не след дълго им станало ясно, че не са преценили правилно колко храна ще им е необходима на тях самите, за да си проправят път през падините и върховете на прохода. И така, в късния следобед на третия ден, когато студеният вятър довял миризма на печено месо, стомасите им закъркорили и всичките им сетива застанали нащрек.

Скоро, разбира се, се натъкнали на петима афгански планинци. Над огъня им се печала коза. От едната им страна се издигала гола скала, от другата зеела дълбока пропаст.

Тримата дезертьори веднага се скрили. Както всички английски войници, те също изпитвали благоразумно уважение към афганските бойци. Противниците им били способни и страховити потомци на войнствен народ, а жените им се славели с ужасяващи методи на екзекуция — одирането и убиването с „хилядократно посичане“ били сред най-милостивите.

Ето защо триото се снишило зад голяма скала — хладнокръвният сепой, олицетворение на желязна решимост, макар да знаел как афганците наказват сикхските си пленници; Лавел, безмълвно излъчващ авторитет към Кавана, който благодарил Богу, че планинците не са сложили постови, и с няколко бързи погледа преценил ситуацията.