![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Но не е достатъчно широко, за да те скрие от мене, кучи сине — отвърна Юлий. — Ще разпъна хората ти на кръст по цялото крайбрежие. Към офицерите може да проявя милост и да ги удуша. Имаш думата ми.
Войниците избухнаха в приветствени викове: присмиваха се на капитана, който пребледня от гняв. За миг понечи да пристъпи напред и да стисне Юлий за гърлото, но се овладя и се огледа строго.
— Ще определя висок откуп за всички. Да видим тогава дали ще се радвате! — над вика той врявата. Докато излизаше заедно със спътника си, погледна за последно към Юлий и разтърси глава в неверие.
След малко, когато бяха сигурни, че никой няма да ги чуе, Светоний се нахвърли върху Юлий:
— Какво те прихвана, глупак такъв? Семействата ни ще бъдат докарани до просяшка тояга заради глупавата ти гордост!
Юлий вдигна рамене.
— Той ще определи такива цени, каквито сметне за добре. Щеше да направи същото и ако не беше дошъл тук, макар че за мене напук ще поиска петдесет.
— Цезар е прав — каза Гадитик. — Той просто си играе с нас. — Изсмя се. — Петдесет! Видяхте ли физиономията му? Рим заговори у тебе, момче.
Смехът премина в кашлица, но старият войник се усмихна.
— Мисля, че беше грешка да го дразниш — продължи Светоний и един-двама измърмориха одобрително.
— Той уби римски войници и потопи „Акципитер“, а вие мислите, че трябва да играем по неговата свирка, така ли? Бих ви заплюл, ако имах плюнка — изсъска Юлий. — Сериозно говоря. Когато се освободя, ще го намеря и ще го претрепя. Дори да ми отнеме години, този негодник ще види лицето ми, преди да срещне смъртта си.
Светоний се хвърли към него вбесен, но Пелитас го бутна назад и изръмжа:
— Сядай долу, глупако! Няма смисъл да се бием помежду си, а и Юлий още не е оздравял.
Светоний се подчини, макар че гледаше сърдито. Юлий не му обърна внимание. Почеса ръката си под шината, погледна болните, легнали във влажната воняща слама, и каза:
— Тук ще измрем.
— На стълбата пазят двама души — каза Пелитас. — Можем да ги очистим. Сега, като сме в пристанище, си струва да опитаме.
— Може би — каза Юлий. — Но те са нащрек. Дори да успеем да измъкнем пантите на вратата, залостват капака към палубата всеки път, след като някой влезе тук, дори Набера. Не виждам как можем да го разбием достатъчно бързо, за да излезем, преди всички да са се струпали горе да ни чакат.
— Може да си послужим с главата на Светоний — подхвърли Пелитас. — Няколко удара и ще си отворим път. Каквото и да стане, печелим.
Юлий се засмя заедно с него.
На следващата нощ единият болен умря. Капитанът позволи на Набера да извлече тялото и да го хвърли през борда без никакви церемонии. Настроението на останалите отново спадна до пълно отчаяние.
Глава 8
— Все жени около мене — каза весело Тубрук, когато Аврелия, Корнелия и Клавдия влязоха и изпълниха тихия триклиниум с живот и енергия.
През седмиците, откакто Ферк го вкара през портите на имението и сложи договора за продажба в развързаните му ръце, Тубрук си беше възвърнал голяма част от спокойствието, което беше загубил в града. Идването сутрин за закуска беше станало ритуал за четиримата и Тубрук вече с нетърпение го очакваше. Сутрин Аврелия винаги беше в най-доброто си състояние и ако можеше да се довери на преценката си, между нея, Корнелия и Клавдия имаше истинско приятелство.
С времето лицето му заздравя, макар че остана малък белег над лявото око, за да му напомня за изпитанието. Не можеше да забрави облекчението, което изпита, когато за пръв път видя легионери, облечени в черно, по градските улици — униформа, която градът щеше да гледа цяла година, заради траура за смъртта на диктатора. Дори и тогава черното облекло изглеждаше неуместно за настроението на Рим. Ферк му беше казал, че в сената повява свеж вятър: Цина и Помпей работеха, за да възстановят старата република и да успокоят призраците на царете, които Сула беше разбудил и изкарал по улиците.
Управителят на имението пътуваше много рядко до града, като неизменно вземаше предпазни мерки. Мислеше, че е твърде вероятно да не го свържат с отравянето на диктатора, но само едно обвинение щеше да е достатъчно, за да се получи заповед от сената и имението да бъде преобърнато с краката нагоре в търсене на доказателства. Ако откриеха Ферк и го подложеха на изтезания, той щеше да го издаде. Ферк имаше семейство, което обичаше; честта и приятелството обикновено не издържаха пред лицето на подобна опасност. Но Тубрук все още смяташе, че е направил каквото трябва и че са спечелили, макар че никога нямаше да познае спокоен ден, докато приятелите и поддръжниците на Сула не престанеха да търсят убиеца му.