Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

ще бъде пак. И най-напред събира кралския съвет, [2524] за да реши какво да стори: — Получих туй писмо, сеньори. Изслушайте го и тогава, както дългът ви повелява, [2528] кажете що да правя аз.         Пръв взема думата Динас: — Сеньори, чуйте, разсъдете и мнението си кажете. [2532] Дадете ли добра идея, ще се съобразим със нея. Писмото току-що дошло е… Да чуем най-напред какво е [2536] конкретното му съдържание, а след надлежно тълкувание становището си кажете и смислен изход предложете, [2540] че необмисленото мнение ще е за краля оскърбление. Очаква той добър съвет от нас. — Бароните в ответ [2544] му рекли: — Прочети каквото написано е във писмото.         С писмо в ръцете капеланът пред целия съвет застанал [2548] и почнал с нужното старание: — Ще ви помоля за внимание. Това писмо е от Тристан. На нашия съвет отбран [2552] той поздрави сърдечни праща. Но чуйте точно как подхваща: „Кралю мой, колко време мина откак ирландската княгиня [2556] Изолда стана ти жена? Аз бях във нейната страна, с меч остър дракона убих и двора им от зло спасих. [2560] Затуй и бях възнаграден: Изолда трябваше за мен да се сгоди. Но аз реших, че си по-подходящ жених [2564] и по-добре е да я вземеш ти за жена. Известно време живя в любов с Изолда ти. Ала интриги, клевети, [2568] кралю, отровиха ви дните. С меч ще втълпя на подлеците, че няма никаква вина към вас, сир, вашата жена. [2572] Кълна се, че до тоя ден не е тя имала към мен, ни аз към нея долна страст. Ако не вярвате, тогаз [2576] издайте против мен присъда: срещу бароните да бъда изправен, та със меч, пред двора, аз сам да излича позора. [2580] Кралю, ти беше разгневен и заповяда ведно с мен Изолда да гори на клада. Но Господ ни дари пощада: [2584] аз, вуйчо, скочих от скалата и си спасих така главата. И тя от смърт се отърва (хвала на Бога за това!). [2588] Кой би изтъкнал основание, кой би намерил оправдание, ако бе изгорена тя? Ти, сир, се съгласи сганта [2592] с Изолда да се забавлява. Аз длъжен бях да я избавя… И оттогава сме в гората. Ти разгласи навред в страната [2596] веднага да ни доведат, голяма клада да стъкмят, та в огъня да изгорим… Сир, със Изолда се сдобри [2600] и аз ще съм за своя крал най-преданият му васал. Не се ли съгласиш, тогава единствен изход ми остава: [2604] да ида в край отдалечен, отвъд морето, и за мен тук да не чуят нивга вест. Сир, обсъди въпроса днес [2608] с бароните… Не мога тая потискаща среда изтрая: ако се с теб не помирим, тогаз с Изолда ще вървим [2612] в Ирландия и по закон тя ще заеме своя трон.“         И капеланът най-подир добавя: — Туй е всичко, сир. [2616] Които се били събрали при Марк, от чутото разбрали, че сигурно ще се наложи зарад Изолда (не дай Боже!) [2620] меч да кръстосат със Тристан. — Кралю, ти с нея си венчан — му рекли те. — Вземи я пак. Та само някакъв глупак [2624] могъл би да твърди, че тя ви е засегнала честта. А пък Тристан да заминава за Гавоа66, да проявява [2628] там храбростта си във войната с Шотландия. Едва когато със своя меч покаже той, че е наистина герой, [2632] обратно призови го ти. Но засега му извести с писмо веднага тук в палата той да ти доведе жената [2636] и тя при тебе да остане.