Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

туй чакат: те на тържеството се стягат да вървят, защото [2752] Изолда тачат и обичат. И всички почват да се стичат към Страшни брод. Със изключение на тримата: тях изкупление, [2756] заслужено, не ги подмина: един от тях от лък загина, а другите двамина бяха с меч повалени и умряха; [2760] дори пазачът не избяга от свойта смърт: с една тояга от Перинис след кратък бой сред храстите убит бе той. [2764] Тъй Бог реши да отмъсти на четирима подлеци69…         Така, в уречения ден, от свитата си придружен, [2768] на кон пристига Марк, напет, а по поляната навред се виждат шатрите просторни на всички негови придворни: [2772] за всекиго там място има.         Тристан със своята любима към шатрите се приближава и лесно краля разпознава. [2776] Понеже той изпитва страх, че Марк за сторения грях дори да го убие може, желязна ризница е сложил [2780] под дрехите — да го предпазва. Той пътьом на Изолда казва: — Кралице, давам ви Хюсден. Обичайте го, както мен, [2784] и непрестанно се грижете за него… Ах, Изолда, ето Марк и придворните барони, и рицари, и много воини. [2788] След малко ще се приближим и няма как да продължим да разговаряме така. Затуй ви казвам отсега: [2792] щом вест ви пратя, ще ви моля да действате по мойта воля. — Тристан, аз вярвам в любовта ви. Но ако някой се представи [2796] и пръстена не ми покаже, тогаз, каквото ще да каже, аз няма да му хвана вяра. А пръстенът ще ме накара, [2800] каквото и да се изправи пред мен (дори стени най-здрави), да сторя онова, което поискало ти е сърцето. [2804] — Да ти помага Бог! — отвръща Тристан и нежно я прегръща. А тя подхваща пак с копнеж: — Ти70, мили, ще ме предадеш [2808] след мъничко на Марк в ръцете: тъй на отшелника съветът (комуто дълги дни желая) ще се осъществи накрая. [2812] Но за едно те моля аз, стой в кралството до онзи час, когато ще се разбере дали достатъчно добре [2816] държи се кралят спрямо мен. Любими, в този тъжен ден, когато ида във палата при Марк, ти се върни в гората [2820] при горския пазач Ори. Спомни си нощите добри, когато двамата там спахме, и колко с теб щастливи бяхме71! [2824] Дано се всичко нареди така добре като преди! За тримата злодеи знай, че чака ги заслужен край — [2828] три трупа на земята прашна… Какво, че гледката е страшна, те трябва в ада горят! Ти при Ори във онзи кът [2832] ще имаш най-добър подслон. Ще идва Перинис на кон от мене вести да ти носи. Любими мой Тристан, дано си [2836] навек под божия закрила! — Не се боя от нищо, мила. Но ако някой теб обиди, ̀той няма светъл ден да види. [2840] — Благодаря ти за това, Тристан, От твоите слова ми става леко на душата.         Промушвайки се през тълпата, [2844] те приближават се до краля; Марк пръв напредва, без да сваля надменния си взор, познат на всички в двора. Изотзад [2848] е сенешалът от Динан.         А междувременно Тристан, повел Изолдиния кон, пред Марк застава и с поклон [2852] му казва: — Връщам ти жената, кралю. Едва ли във страната по-доблестна съпруга има. Тя е едно неоценимо [2856] богатство. Разреши ми, сир, с меч да докажа най-подир пред твоя двор, че между мене и нея нищо непочтено [2860] не се е случило до днес.