Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
— Съгласен съм, но бих желал,
сеньор Огрен, да се добави
и друго. Марк ме злепостави [2416]
и иска моята глава.
Как да му вярвам! Затова
нека на оня Кръст червен,
крал Марк да закачи за мен [2420]
писмо и най-категорично
да изрази какво той лично
предвижда. И тогава само
повярвал бих в готовността му [2424]
да се сдобрим (днес Марк не бива
да знае где се аз укривам).
Печат ще сложа най-накрая
и Vale64 според обичая. [2428]
И без да губи миг, Огрен
перо, мастило, пергамент
веднага взема и съставя
писмото. След това поставя [2432]
печата, на Тристан го дава
и казва: — Ето го. Остава
добре да преценим сега
кой да отиде на ръка [2436]
на краля да го предостави…
— С това аз мога да се справя.
— Не, не! — Защо? Прекрасно знам
по кой път стига се дотам. [2440]
А докато се върна аз,
Изолда нека бъде с вас.
Изолда, щом стъмни се вън
и Марк приготви се за сън, [2444]
ще тръгна с Говернал на кон.
Преди града се спуска склон;
върху гористия превал
ще спра, ще дам на Говернал [2448]
жребеца си — да чака там,
а аз пешком ще сляза сам.
Така и сторили. Когато
нощта прихлупила гората, [2452]
поели двамата на път.
Вървели, докато градът
Лансин се малко провидял.
Там спрял да чака Говернал, [2456]
а пък Тристан сам продължил.
Щом до палата приближил,
избегнал стражата изкусно
и в зейналия ров се спуснал, [2460]
преминал бързо през портала
и под прозореца на краля
застанал и извикал тихо
(че множество придворни биха [2464]
излезли при по-силен глас):
— Кой буди ме в тъй ранен час?
Защо е толкова припрян?
— Сир, името ми е Тристан. [2468]
Дойдох с писмо до вас и ето:
на рамката е писъмцето.
Тук повече не ще остана…
И по обратния път хванал. [2472]
Но Марк извикал му веднага:
— Недей, мой племеннико, бяга!
Ала Тристан си продължил
и не след дълго вече бил [2476]
при Говернал, своя наставник,
който очаквал го отдавна
и рекъл му: — Какво направи?
Да тръгваме, без да се бавим! [2480]
И тръгнали, но не по преки,
а по обходните пътеки,
и при настъпващата вечер
те приближавали се вече [2484]
до ермитажа на Огрен.
А през изминалия ден
отшелникът все молел Бога
Тристан и Говернал да могат [2488]
по-скоро там да се завърнат…
И се зарадвал, щом ги зърнал.
А колко се безпокояла
Изолда! Тя и миг не спряла [2492]
сълзи да рони. Щом пристигат,
накъм Тристан тя поглед вдига
да разбере какво е сторил,
дали със краля е говорил: [2496]
— Тристан, любими мой, кажи ни
пътуването как премина.
Тристан подробно им разказал
как там пристигнал и как влязъл [2500]
и как на Марк писмото дал,
как кралят с нищо не успял
да го позадържи във двора.
Огрен подел: — Ти, Боже, стори [2504]
такава добрина. Сполай
за всичко! Ти, младежо, знай,
че скоро Марк писмо ще прати.
Когато слязъл на земята, [2508]
Тристан встрани лъка оставил
и поприседнал… Оттогава
в параклисчето на Огрен
вест чакали те ден след ден. [2512]
Марк капелана призовава,
в ръцете му писмото дава,
а той пък, щом печата сваля,
открива, че Тристан до краля [2516]
изпраща най-учтив привет,
чете писмото ред по ред
и цялото му съдържание
на Марк предава65. Той с внимание [2520]
го слуша, радост го обзима,
че със съпругата любима
вернуться
64
Ст. 2428: Vale (лат.) — „Бъди здрав!“
вернуться
65
Ст. 2520: От гореказаното може да се съди, че Марк не знае да чете. През втората половина на ХІІ век, когато Берул пише своя роман, кралете в Западна Европа са, ако не особено образовани, то поне грамотни. Но доколкото тогавашната публика свързвала Марк, съвременник на Артур, с далечното минало (VІ век) — „епоха на мрака“ — не е учудващо един тогавашен владетел да не може да чете. Известно е например, че Карл Велики (VІІІ-ІX век) се научил да чете и пише едва четиридесетгодишен. Дотогава, пишат хронистите, кралят бил „идийота“, тоест човек „безбуквен“.
Перейти на страницу: