Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
За него тя се е венчала,
обет за вярност му е дала,
тъй както римският закон
изисква — пред олтар и трон.“ [2192]
Така, на своя лък опрян,
дълбоко кае се Тристан
за непростимата вина,
че Марк със своята жена, [2196]
уви, за срам и за позор,
е стигал често до раздор
и щял да я убие даже.
А пък сега ще ви разкажа [2200]
как пред Тристан, със смут в душата,
Изолда, легнала в тревата,
се вайка: — Ех, какво направи,
нещастнице? Та ти остави [2204]
богатство и слуги в палата,
за да живееш сред гората
като последната слугиня.
Кралица бях, сега — робиня… [2208]
Честта и ранга си затрих,
от билето когато пих
при странстването по море.
Ако дълга си по-добре [2212]
бе изпълнявала Бранжиен,
тя можеше поне на мен
да ми напомни да не пия.
Сега аз щях да съм с ония [2216]
рояк госпожици придворни
в покои пищни и просторни
и сигурно на всяка бих
намерила добър жених [2220]
и бих ги задомила вече.
На колко скръб ни ти обрече
Бранжиен! Едва ли би могло
да има по-голямо зло57… [2224]
— Кралице, неразумни бяхме
и младостта си пропиляхме —
отвръща той. — Беда се случи…
Кой би могъл да ни научи [2228]
как да постигнем помирение
и да получим опрощение?
Дано пред Марк едно признание,
че нито с думи, ни с деяние [2232]
не сме засегнали честта му,
го убеди, че има само
приятелство помежду нас.
Да дръзне рицар в този час [2236]
(бил той в Дюрхам или в Лидан58)
да претендира, че Тристан
е Марк измамил, той тогава
със меча ми ще се разправя. [2240]
Ако на тебе Марк прости,
тогава кралските врати
биха могли да се отворят
за мене също… Влязъл в двора, [2244]
аз ще му служа в мир и в бой
и воин по-безстрашен той
не би могъл да си наеме.
Но ако кралят теб приеме, [2248]
а мен реши да ме отпрати,
чак във Фризийските палати59
ще се оттегля с Говернал.
Бих и в Британия живял… [2252]
Не бих желал, кралице моя,
раздяла с тебе, ако тоя
тормоз не бяхме преживели
сред тези чужди нам предели. [2256]
Къде ни любовта докара!
Ако не беше таз отвара,
ти щеше да си с Марк в палата
щастлива, тачена, богата. [2260]
Къде, Изолда, да вървим?
— На Господ да благодарим,
сеньор, че толкова държите
с греха си да се разделите. [2264]
Нали си спомняте Огрен,
отшелника, и онзи ден,
когато с проповеди свети
и с най-приятелски съвети [2268]
прие ни в своята обител.
Да идем със души открити
при него, мили, за съвет.
Той ще ни каже ред по ред [2272]
как със достойнство и със чест
да заживеем в мир от днес.
След всичко туй, с въздишка лека
Тристан й отговорил: — Нека [2276]
при него тази вечер идем
или пък утре. Ще го видим,
ще поговорим, за да можем
в писмо до краля да изложим [2280]
какво е нашето желание.
— Едно-едничко упование
за нас остава, мили мой:
да молим Бога. Само той [2284]
ще ни помогне в този час.
И те поемат път тогаз
накъм отшелника Огрен,
откриват го задълбочен [2288]
в това, което си чете.
С поклон го поздравяват те,
в параклиса ги той въвежда
и свойски казва им: — Изглежда, [2292]
че любовта, страдалци мили,
отнема сетните ви сили
и все така ще ви терзае.
А колко би могло да трае [2296]
това безумно изтезание?
Дошъл е ден за разкаяние.
Тристан отвръща му тогава:
— Съдбата ни била такава… [2300]
вернуться
57
Ст. 2224: Жалбите на Изолда са съзвучни на Тристановите. И нейната равносметка за любовта й с кралския племенник е нерадостна.
вернуться
58
Ст. 2237: Дюрхам — град в Северна Англия; Лидан — град в Южен Корнуел.
вернуться
59
Ст. 2250: Фриз — вероятно става дума за Фрисланд в Шотландия.
Перейти на страницу: