Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

От този вик Тристан се буди и, стреснат, вместо да се чуди, той скача мигом на крака и хваща меча във ръка, [2080] поглежда го и чак тогава на краля меча разпознава. Изолда вижда със почуда, че не халката с изумруда [2084] блести на пръста й, а тая, която дала бе на краля, и изпищява: — Боже мой, нима чак тук е идвал той? [2088] — Наистина. Туй означава, че изход друг не ни остава освен далече да вървим. При този наш грях непростим [2092] защо не ни е Марк убил? Защо ли той е разменил и мечовете? — Колко странно! — Да бягаме, дорде е рано! [2096] Ако Марк сам е бил, когато съгледал ни е, той в палата ще се е върнал за подкрепа. Да чакаме ли смърт нелепа [2100] или да бягаме в Уелс? Аз бягството бих предпочел.         Тогава тъкмо се задал наставникът му Говернал [2104] и мигом тяхното смущение го хвърлило в недоумение. Тристан накратко обяснил: — Изглежда кралят тук е бил [2108] и още докато сме спели, халката на Изолда взел и на нея своята оставил. И с мечовете тъй направил. [2112] Крои ни нещо, но не знам какво. Той явно бил е сам и е решил да иде в двора да вземе свои верни хора, [2116] които да ни изгорят пред сбралите се, та градът на всичко да е ням свидетел, а после топлата ни пепел [2120] от вятъра да е отвята… Да бягаме извън гората: щом като Марк е разярен, не бива да стоим и ден. [2124]         Единствен изход им остава: да тръгват… Бързо преминават Моройската гора със цел да стигнат рано до Уелс. [2128] Каква безмерна тегота им бе донесла любовта: едно безкрайно изтощение след три години на мъчение54. [2132]         Аз споменах ви, че те пили магическо любовно биле. Ала кажете ми кой знае доколко силата му трае? [2136] Изолдината майка само е знаела способността му. За Марк и за Изолда тя била приготвила сместа [2140] и билките така сварила, че тяхната любовна сила до три години55 да не спира да действа, но от елексира, [2144] от силна жажда обладан, за зла беда пил и Тристан и любовта им оттогава от ден на ден по-силна става. [2148]         Но ето, че дошъл денят, когато трябвало да спрат да действат билките… Тристан взел кожения си колчан, [2152] елен съгледал и стрелата улучила го в миг в краката. Раненият елен по склона побягнал и Тристан го гонил, [2156] чак докато се свечерило. Ала на тайнственото биле въздействието тъкмо спряло. Тристан със цялото си тяло [2160] усетил силно притеснение и рекъл си: „Какво мъчение търпях през тези три години, о, Господи! И ден не мина, [2164] без да се мъча в плен на тази фатална, пагубна зараза. С барони вече не се срещам и ни за рицарството се сещам, [2168] нито за меч и скъпи кожи. Навярно кралят, мили Боже, все още щеше да ме тачи, ако не бях по този начин [2172] постъпил с него — с моя вуйчо. Днес щях на рицарство да уча стотина синове най-лични и можех в боеве епични [2176] с меч храбро да се подвизавам, печелейки богатства, слава. Аз на кралицата, горката, колиба отредих в гората, [2180] а не дворец и вярна свита, не зали, с мрамор скъп покрити. За всичко аз виновен бях56. Прости ми, Боже, този грях [2184] и дай ми сила тъй да сторя, че пак да се завърне в двора кралицата и най-подир да заживее с краля в мир. [2188]