Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
60
Ст. 2308: Според някои медиевисти (напр. Фердинан Ло) Лонуа (или Лотиан) е област в Шотландия. По-късни разкази за Тристан обаче сочат Лонуа като родно място на Тристан и го ситуират във френския полуостров Бретан.
61
Ст. 2333: В този момент Изолда смята, че се е освободила от плътското влечение по Тристан, без да престава да го обича.
62
Ст. 2356: Реакцията на отшелника Огрен свидетелства за своего рода макиавелизъм, бих казал дори за инакомислие, каквото се среща рядко у този вид персонажи. Първоначално той говори за покаяние и за измолване на Божията прошка. В това отношение Огрен постъпва според християнското учение, което намира израз в официалните решения на Латеранския църковен събор (1215). С него Църквата въвежда покаянието и изповядването — две верски практики, основаващи се на изострено индивидуално съзнание. Ала като заявява пред влюбените, че ще му се наложи „да поизлъже“, Огрен като че ли забравя догмата: лъжливото писмо, което той пише до Марк от името на Тристан, е израз не на покаяние, а на практицизъм.
63
Ст. 2383: За разлика от много разкази и романи, спадащи към светската литература по онова време, където Бог, Богородица, Христос или някой светец вършат чудеса, в романа на Берул Божият промисъл е единствено предмет на интерпретации. Тъкмо това прави и Огрен.