Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Таз лудост всеки ден и час от три години мъчи нас. Ако предложите решение да се постигне помирение [2304] между кралицата и краля, аз всичко мога да прежаля и да потърся препитание във Лонуа60 или в Британия. [2308] Но ако вуйчо ми склони тук да дочакам старини, в небето се заклевам днес, че вечно ще му служа с чест, [2312] ще бъда верен и усърден… Велик е Марк, и милосърден. …………………………… Аз вече всичко ви признах. [2316] Съвет ни дайте, отче скъпи, и според него ще постъпим.         Какво се случва по-нататък: през плач кралицата, горката, [2320] застава мигом на колене и проговаря примирено: — О, отче, милост проявете към мен и с Марк ме помирете. [2324] От днес до сетния си час не бих си позволила аз подобна лудост. Туй обаче във случая съвсем не значи, [2328] че грижейки се за честта си, пожертвала бих любовта си. Аз все така ще го обичам; и без туй времето изтича [2332] и с него — нашето влечение61.         Огрен я слуша с умиление и се обръща пак към Бога: — Сполайти, Господи, че мога [2336] да чуя, може би накрая на дните си, как те се каят пред мен за сторения грях. И аз се моля зарад тях. [2340] Изолда, чуй ме, чуй, Тристан, отшелника: той е призван за вас днес всичко да направи, от лудостта да ви избави. [2344] Ако изпадне в грях веднъж една жена със някой мъж и след това се разделят със разкаяние, грехът [2348] от Бог ще бъде опростен. Тристан, вземи съвет от мен, Изолда, чуйте моя план, ще поизлъжем ний без свян, [2352] ако това ви оправдава и от позор ви отървава… И да си изкривим душите, нали смекчаваме бедите62. [2356] Ще пратим в Лансиен послание до Марк; ще почнем с пожелание за много здраве и сполука. Ще пишем, че сега сте тука, [2360] в гората под заслон от клони, че ако Марк все пак е склонен кралицата да приюти и за греха да й прости, [2364] ти също би се върнал в двора, Тристан. И доблестните хора не ще говорят, че у вас е имало престъпна страст. [2368] Но ако Марк не убедиш, знай, на въжето ще висиш. Ако е нужно да се биеш, ти можеш всеки да надвиеш, [2372] затуй такъв съвет ти давам, той и на Марк честта спасява. Когато кралят заповяда да ви изпепелят на клада, [2376] джуджето, както е известно, не пожела да има честно и безпристрастно правосъдие. Но Бог решил бе с вас да бъде [2380] и от смъртта да ви избави (че ако той ви изостави, кой би протегнал вам ръка63?). Ти скочи в бездната така, [2384] че никъде, дори и в Рим, не ще намериш ни един на скок такъв да се реши. Страхът ли ти крила приши? [2388] Ти и Изолда отърва от явна смърт и след това подслон намерихте в гората. Ти беше я довел в палата [2392] при Марк за негова съпруга. Не вярвам твоята услуга да е потънала в забрава: добрите спомени остават [2396] (годежът стана в Лансиен). Било би подло, според мен, ако не беше й навреме помогнал… Ако Марк приеме [2400] това ви искрено признание, то нека стане достояние на мало и голямо в двора и нека Марк пред всички хора [2404] посрещне своята жена като кралица в таз страна. И ти тогава ще склониш на служба в двора да стоиш. [2408] Но ако Марк не е съгласен, тогава изходът е ясен: морето сам ще прекосиш, в друг двор ще се установиш, [2412] при някой друг достоен крал.