Плясъкът на крилете му [bg]

— Не, доколкото помня.

Кон спореше с лорд Випонд пред погледите на Арбел и очарования ИдрисПюк.

— Кралят някога докосвал ли те е? — попита Арбел, не съвсем търпеливо.

— Не.

— Тогава за какво е целият този шум?

— Всеки философ може да изтърпи зъбобола — каза Кон на жена си — освен онзи, който наистина го има.

Това беше позоваване на една от най-грижливо шлифованите сентенции на ИдрисПюк.

— Е — рече Випонд, — щом искаш да си разменяме баналности — това беше насочено към брат му, — какво ще кажеш за тази: всеки проблем е и възможност?

Затруднението и златният шанс, който обсъждаха, включваше крал Зог, владетел на Швейцария и Албания, който бе проявил специфичен интерес към Кон Матераци. Разбира се, мнозина други изпитваха същото към високия рус младеж, толкова силен и грациозен, с неговите непринудени маниери и откритост към всичко. Самонадеяният малък негодник отпреди по-малко от година бе принуден да порасне, и го беше направил по толкова привлекателен начин, че изненада дори своите обожатели. Арбел, която някога си падаше по глезеното момче — макар в резултат на това да се отнасяше към него хладно и дори пренебрежително, — откри, че се влюбва в него. Малко късно, може би, предвид че бяха женени вече над седем месеца и имаха син, чиято ранна поява и висок ръст породиха някои недоброжелателни слухове. Въпреки че определено беше по-покорен от преди, Кон си имаше граници. Една от тях бе отвращението му към всичко у неговия кралски обожател: лекьосаните му дрехи („Мога да ви изброя всичко, което е ял през последния месец“), езикът му („Подмята се в устата му като мокър чаршаф на простора“), ръцете му („Все опипва или себе си, или панталоните на фаворита си“), очите му („воднисти“), краката му („огромни“) и дори стойката му („Отблъскваща!“).

— Кралят — каза Випонд — държи всички ни в ръцете си, и нещо повече. Всяка страна, изнервена от Изкупителите, гледа към него за знак какво може да се направи. Без него Матераците ще се стопят до едно нищо — тоест, жена ти, детето ти и ти.

— Значи искаш да му лижа задника?

— Кон! — сгълча го остро жена му. Настъпи неприятна пауза.

— Съжалявам — каза накрая Кон.

— Чувал съм и по-лоши работи — отбеляза Випонд.

— Може ли да кажа нещо? — обади се ИдрисПюк.

— Налага ли се? — попита Випонд.

ИдрисПюк се усмихна и погледна Кон.

— Мило момче — започна той и му намигна така, че другите да не видят: знак, че е на негова страна и заговорничат срещу останалите двама.

— Ако ме докосне, ще му отрежа скапаната глава — заяви Кон, прекъсвайки опита на ИдрисПюк да се оправи с него.

ИдрисПюк се усмихна отново, докато другите въздишаха и правеха раздразнени физиономии.

— Няма да му отрежеш главата, защото няма да му позволиш да те докосне.

— Ами ако все пак го направи?

— Ставаш, поглеждаш го така, все едно си виждал по-красиви неща да излизат от задното отверстие на куче, и излизаш мълчаливо от стаята. Без да казваш нищо!

— Ако това е най-доброто, което можеш да измислиш, хич да не те задържаме — отбеляза саркастично Випонд.