В здрача на вторник [bg]

— С твоите пациенти?

— Да. Но не са много — побърза да уточни той. — Случва ми се от време на време, а за няколко сеанса закъснях. Освен това започнах да пропускам срещите с личния си психотерапевт. Не съм сигурен, че тя е подходяща за мен.

— Откога продължава това?

— От около два месеца, а може би и повече.

— Какво правиш, когато не ходиш или закъсняваш за сеансите?

— Спя.

— Завиваш се през глава.

— Да. В буквалния смисъл. Спя, покрит със завивките от главата до петите.

— Надявам се, си даваш сметка, че за хората, които идват при теб, това са може би най-важните петдесет минути от цялата седмица — и че усилията им да съберат кураж да дойдат, са били напразни?

— Разбирам колко е лошо и не търся оправдания.

— Според мен проблемът не е в терапията. Ти по-скоро си леко депресиран.

Двамата продължаваха да вървят. Джак се загледа в реката. Фрида го изчака търпеливо.

— За мен тази дума е непозната — каза той накрая. — Какво точно означава — „тъжен“, „обезсърчен“ или нещо по-сериозно?

— Означава, че си лежиш в леглото, завит през глава, подвеждаш и пациентите, и себе си, тревожиш се, че си избрал грешна професия и сякаш нямаш намерение да промениш това.

— И как точно трябва да го променя? — Те вървяха покрай лъскави нови къщи с фронтони, предни дворове и балкони. Това място като че ли нямаше нищо общо с Детфорд.

— Първото, което трябва да направиш, е да престанеш да се излежаваш, докато пациентите, нуждаещи се от помощта ти, те чакат напразно. Ставаш от леглото, без значение как се чувстваш, и отиваш на работа.

Джак я погледна с поруменели от студа бузи.

— Аз пък си мислех, че чувствата на хората са основното ти занимание.

— Помисли си върху това, което ти казах. Можем да го обсъдим. А междувременно ще си изпълняваш съвестно задълженията.

— Защо? — попита Джак.

— Защото това ни е работата. — Фрида се спря и го побутна. — При други обстоятелства бих те завела да видиш „Къти Сарк“17, но още е в ремонт и няма как. — Това беше вярно: корабът бе напълно скрит зад метални заграждения.

— Така е по-добре — отбеляза Джак — Щом оригиналът вече не съществува…

— Как така?

— Нали си спомняш, че на борда му беше избухнал пожар. Доколкото знам, от оригиналния кораб не е останало почти нищо. След реконструкцията ще бъде изложено копието на истинския „Къти Сарк“ — нещо подобно на восъчните фигури в Музея на Мадам Тюсо. Поредната фалшива забележителност на Лондон, която туристите ще посещават.