Измамна светлина [bg]

— Далече от къщата на семейство Мороу и от празненството — отбеляза главният инспектор. Усещаше топлината на следобедното слънце, което грееше през листака.

— Така е. Сигурно около мястото на партито е било пълно с коли и не е имало къде да спре. Тук е била най-близката възможност.

Гамаш кимна бавно:

— Което означава, че не е била сред първите пристигнали. Или пък умишлено е избрала да паркира толкова далече.

— Защо би го направила?

— Може би не е искала да я видят.

— Тогава защо е носела яркочервена рокля?

Началникът се усмихна. Имаше логика.

— Много е досадно човек да има умен заместник. Къде остана времето, когато само козируваше и се съгласяваше с мен безпрекословно?

— Имало ли е такова време?

— Отново си прав. Трябва да престанеш. — Главният инспектор се усмихна на себе си.

Спряха до колата.

— Разгледахме я, претърсихме я, взехме отпечатъци. Но исках да ви я покажа, преди да я откарат.

— Merci.

Бовоар отключи автомобила и главният инспектор седна на шофьорското място, като избута седалката назад, за да освободи пространство за масивното си тяло.

Върху предната седалка бяха пръснати Cartes routiéres du Québec. Пътни карти.

Детективът се пресегна и отвори жабката. Беше пълна с обичайните вещи, които човек очаква да му потрябват, но скоро забравя, че изобщо ги е сложил там — салфетки, ластичета, пластири, батерии. Както и документи на колата, сред които застраховка и регистрационен талон. Гамаш ги извади и прочете. Автомобилът бе на пет години, но Лилиан Дайсън го бе купила преди осем месеца. Главният инспектор затвори жабката и взе пътните карти. Сложи си полукръглите очила и ги разгледа. Сгънати бяха набързо, по онзи произволен начин, характерен за нетърпелив човек, който се е ядосал на картата.

Едната карта бе на цялата провинция Квебек. Не беше особено полезна, освен ако човек планира инвазия и просто трябва да разбере къде приблизително се намират Монреал и град Квебек. На другата карта бяха показани Les Cantons de l,Est. Източните провинции.

Тя също бе безполезна, макар че е нямало как Лилиан Дайсън да го знае, когато я е купувала. За всеки случай Гамаш я разтвори. Там, където трябваше да бъде Трите бора, се виждаха криволичещата река Бела Бела, хълмове и гора. Нищо друго. Поне според официалните картографи Трите бора не съществуваше.

Тук никога не бяха идвали геодезисти или служители от кадастъра. Никой джипиес или сателитна навигационна система, дори и най-съвременните, не можеха да покажат пътя към селцето. То изникваше сякаш случайно отвъд билото на хълма. Изненадващо. Нямаше как човек да го намери, ако не се изгуби.

Дали Лилиан Дайсън се бе изгубила? Дали се бе натъкнала случайно на Трите бора и празненството?

Не. Такова съвпадение не можеше да е случайно. Жената беше облечена за парти. Нагласена така, че да я забележат, да направи впечатление.