![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
— Колко дълго бягахте, преди да се обадите по радиостанцията?
— Не си спомням. Трябваше да се отдалеча достатъчно, та ако засекат сигнала, да нямат време да ме намерят, преди да дойде хеликоптер да ме прибере.
Настана продължително мълчание. Емоционалният му срив тук, пред тях, навеждаше на едно-единствено заключение и като се замисли за него сега, Райън изпита същия ужасен порив, който натрапчиво го измъчваше в тъмницата и после в болницата.
Той беше баща. Внушил си бе, че е в състояние да продължи да изпълнява задълженията си, защото такава му е работата. Обаче не можеше да я върши, без да е баща.
Ала вече не беше сигурен, че иска да продължи да изпълнява задълженията си в армията. Изключи ли дълга си, оставаше му само едно. Да бъде баща.
Да се втурне към къщи и да притисне Бетани в обятията си. Да грабне Селин, да я вдигне от земята с целувка и да я помоли за прошка. Още не му бяха позволили да звънне у дома, не и преди да довършат разпита, но сега… сега…
— Искам да се прибера у дома — заяви Райън и нов поток от сълзи безшумно нахлу в очите му.
— Нужна ви е още почивка.
— Наистина искам да се прибера у дома. Мога да си почивам там.
— Мисля, и двамата знаем, че страдате от посттравматичен стрес. Тези неща не минават за една нощ. Днес дадохте израз на някои от чувствата си, но ще изпитвате и вината на оцелелия, вина заради облекчението, че сте успял да избягате, а също и гняв. Може би много силен гняв.
— Умолявам ви, нека да се прибера у дома. Трябва само да… Имам съпруга и дъщеря. — Сълзите се стичаха на браздулици по бузите му. — Моля ви.
Нюман се позамисли и кимна. Надраска нещо на листа пред себе си.
— Мисля, че имате право, капитане. Може и да възникнат още въпроси към вас, но аз ще препоръчам да ви дадат продължителен отпуск, през който да продължите психиатричното лечение и да ви освидетелстват.
— Кога ще мога да се прибера у дома?
— Ако всичко е както трябва, ще бъдете у дома при съпругата и дъщеря си след седмица, капитане. Доволен ли сте?
Райън изтри сълзите от бузите си.
— Искам да се обадя на жена си.
— Мисля, че можем да го уредим. Да дадем на командването още един ден, за да обмисли положението, и ще уредим обаждането.
— Благодаря ви. Благодаря. Много ще се радвам.
10
Семенцето, покълнало в съзнанието на Райън, след като беше свалил гарда по време на психиатричната атестация, беше пораснало през деня и през нощта, докато спеше, и когато се събуди на следващата сутрин, само една мисъл изпълваше съзнанието му.
Бетани. Селин. Трябваше да се обади на Селин и да й разкаже всичко. После трябваше да се махне. Да напусне пустинята. Да излезе от войната.
Вече не беше годен да участва в тази война.
Когато се върна в болницата, треморът беше изчезнал почти напълно — чувстваше се много стабилен. Не забелязваше нищо нередно с разсъдъка си. Беше минал през атестацията с нагласата, че това е просто поредната игра, която трябва да спечели, за да стане отново какъвто е бил преди, а всъщност накрая беше проумял, че вече не е същият като преди.
Райън поръси със захар резен грейпфрут и го лапна. Обикновено избягваше розовия плод заради стипчивия вкус, който оставяше в устата му. Днес обаче засмука сладкия нектар заедно с горчивото бяло месо и установи, че контрастът му действа освежаващо.
Отхапа от препечената филийка и се загледа към празното легло отстрани. Бяха изнесли войника, който снощи почина там. Ефрейтор Бил Таунли от Юта, който беше на бойното поле само шест дни, преди противопехотна мина да откъсне и двата му крака. Бил разказа на Райън историята си и му обясни, че ще се върне у дома при жена си и двете си деца веднага щом бъде възможно да го преместят.
Белите чаршафи бяха сменени и сгънати безукорно в очакване на следващия пациент.
Безукорни като Райън. През по-голямата част от живота си той беше стоически компютър в ъгъла, приемаше данни, после пресмяташе, правеше разбор, раздробяваше данните, преди да ги изпрати обратно под формата на доклад, въз основа на който да действат другите. Превъзходна машина, високо ценена заради своята ефикасност. Беше спасил живота на мнозина, беше печелил свобода и беше пример за подражание.
Само че това беше старата му същност. В някои отношения вече беше нов човек. Предишната му личност беше умряла в подземието на Калид заедно със седемте деца. Новото му аз възкръсна предния ден по време на мъчителната психологическа атестация.