Градината на Рама [bg]

Нощите ми са мъчителни. Не спя. Отново и отново премислям всичките си контакти с Ричард и възпроизвеждам грешките. Прощалното му писмо беше много изчерпателно. Никога не бих си помислила, че по-раншните му затруднения със Сара могат да имат какъвто и да било ефект върху брака ни, но сега вече съм в състояние да проумея онова, което спомена в писмото си за моделите.

В моя емоционален живот също има модели. Смъртта на майка ми, когато бях едва десетгодишна, ми показа ужаса на това да бъдеш изоставен. Оттогава за мен беше станало трудно да се сближа с някого и да му се доверя — от страх, че мога да загубя и него, след като съм се привързала силно. След майка си загубих Женевиев, баща си, а сега (поне временно) и Ричард. Всеки път, когато моделът се повтори, всички химери от миналото оживяват. Когато преди две вечери трябваше да се наплача, за да заспя, осъзнах, че ми липсва не само Ричард, но също майка, Женевиев и прекрасния ми баща. Отново и отново преживявах всички тези загуби. Така че разбирам, как оставането ми при Майкъл е провокирало болезнените спомени на Ричард за Сара.

Човек се учи, докато е жив. Ето ме — на четиридесет и една години, аз тепърва откривам нова частица от истината за човешките взаимоотношения. Очевидно бях наранила Ричард много дълбоко. Липсата на логична предпоставка за тревогата на Ричард, че моето преспиване с Майкъл може да доведе до отчуждение от него, няма никакво значение. Тук логиката е неприложима. Важат единствено възприятията и чувствата.

Бях забравила колко унищожителна може да бъде самотата. Ние с Ричард бяхме заедно цели пет години. Той може и да не притежава всички достойнства на принца от сънищата, но е прекрасен приятел и без съмнение най-умното човешко същество, което някога съм срещала. Ще бъде невероятна трагедия, ако той не се завърне никога. Обзема ме дълбока скръб, когато дори и за момент си помисля, че може би онази вечер съм го видяла за последен път.