Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Минах през втора плъзгаща се врата и се озовах във външна градина с друг басейн в средата, изсечен в естествената скала. Ротенбуро, нещо необичайно за сенто, и както бях предположил, навярно една от причините да идват и хора, които не живеят в квартала. Точно сега вътре нямаше никой, но иначе банята беше доста оживена. Въпреки че постоянният прилив на външни хора щеше да ми позволи да остана известно време, за да поразузная обстановката, същите тези клиенти щяха да представляват сериозно предизвикателство, когато настъпеше моментът за действие. Но всяко нещо с времето си.

Върнах се вътре. Японският етикет за баня непременно включва продължително и обстойно сапунисване, търкане и измиване преди влизането в басейна, обаче аз стигнах още по-далече и от тези строги изисквания, понеже исках колкото може повече да удължа престоя си, без да събудя подозрения. И докато усърдно обхождах всеки сантиметър от тялото си с насапунисаната тривка, размишлявах. Смятах, че има най-малкото доста голяма вероятност Озава да идва тук. Нямаше да е трудно да изляза малко преди него и да го нападна в гръб по пътя за дома му. Само че как щях да направя така, че смъртта му да изглежда естествена? Веднага отхвърлих първото, което ми дойде наум, душене от джудото. Биваше ме, но знаех, че съм далеч от онзи финес, който щеше да ми позволи да приложа фатална хватка, без да оставя видими поражения върху гърлото.

Изтърках се повторно и започнах да се поливам с ведро, като го пълнех с все по-гореща вода. Още първия път, когато ме заведе в сенто, баща ми ме научи на този трик, за да свикна по-лесно с врялата вода, и оттогава не го бях забравил. Нямало как да се плакнеш с хладка вода и после да влезеш в басейна, обясни ми той — номерът бил да увеличаваш температурата, докато вече не можеш да търпиш. И тогава тялото ти било готово за басейна. Постъпих според неговите напътствия и когато свърших, целият червен като рак, станах, отидох при големия басейн и се потопих във вдигащата пара вода.

Мускулите ми за броени минути се превърнаха в желе. Докато напрежението се отцеждаше от тялото ми, усетих, че тревожните мисли за начина, по който ще се справя с Озава, се оттичат от ума ми. Винаги съм обичал сенто и наистина беше прекрасно. Забравих за Озава и насочих цялото си внимание към мига, както ме съветваше Миямото за пиенето на чай. Тази стара величествена сграда се използваше за хилядолетен ритуал и аз бях в нея и бях свързан с всичко това, и ми беше добре. Беше ми достатъчно.