Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Сепнах се. Изразът „минерална вода“ безпричинно продължаваше да се върти в ума ми. За разлика от другите два басейна, минералните бяха едноместни, просто големи вани. И бяха затворени отвсякъде. И малки. И естествено, изобилстваха на минерали. Главно соли. Значи… солена вода.

Солена вода, която е отличен проводник на електрически ток.

Изведнъж се развълнувах и трябваше да се съсредоточа, за да запазя небрежния си вид. Можех ли да го направя? Щеше ли да се получи?

Сбръчканият ояджи се надигна и отиде да се изплакне. Върнах се в горещия басейн. Този път почти не го усетих. Зачаках, като наблюдавах крадешком. След десетина минути Озава се наведе напред, хвана се за крана и се изправи.

Това хващане за крана… дали му беше навик? По онова време нещата бяха първобитни, ергономията още не беше станала наука и басейните в „Дайкоку-ю“ нямаха перила, дръжки и стъпала. Всеки с физически затруднения като онзи ояджи и Озава естествено щеше да се хване за крана, за да излезе от басейна.

Металният кран. Заземеният метален кран.

Отново излязох от големия басейн и пътьом потопих незабелязано длан в един от минералните. Облизах пръста си. Беше солен, както се и надявах. В ъгъла непосредствено наляво от басейните с минерална вода видях врата с надпис СЕРВИЗНО ПОМЕЩЕНИЕ. На съседната стена наляво от нея имаше кран и столче — последните от общо десет в тази редица. Ако успеех да заема това място, щях да съм почти на една ръка разстояние от по-близкия минерален басейн. Ако на съседното кранче нямаше никой, щях да разполагам с нужната свобода на действие, за да изпълня плана, който вече се оформяше във въображението ми.

Само че имаше един проблем — не забелязвах електрически контакти. Това не ме изненадваше особено много. По онова време правилата за безопасност при работа с електрически ток не бяха толкова строги и автоматичните прекъсвачи не бяха толкова широко разпространени. Щеше да е опасно да поставят контакт в непосредствена близост до басейните — някой идиот можеше да включи радио, сешоар или друг електрически уред, който случайно да падне във водата. Все някъде обаче трябваше да има контакт и предполагах, че е в сервизното помещение. Налагаше се да проверя и елтаблото, естествено, и по един или друг начин да обезвредя защитните системи. Ала това нямаше да представлява сериозна трудност. Главното беше, че ако направех всичко както трябва, нямаше да останат следи, улики и изобщо каквито и да било признаци за насилие. Просто някой, било от жегата, било по някаква друга неизвестна причина, губи съзнание и тихо и кротко си потъва. Може би аритмия. Или емболия. Или пък случайна намеса на жестокия и капризен Бог. Няма как да се разбере — и съответно нямаше да има разследване, само съболезнования, скръб и догадки, а сигурно и те нямаше да траят дълго.