Тебеширения човек [bg]

Автор: Тюдор С. Дж.
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0194-6
Переводчик: Деян Кючуков
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Тебеширения човек [bg]». Краткое содержание книги:

През 1986 г. Еди и приятелите му са деца на прага на юношеството. Дните им минават безметежно, в шляене в покрайнините на задрямалото английско селце, където живеят, и в търсене на нещо вълнуващо. Еди среща г-н Халоран, Тебеширения човек, и му хрумва идеята за таен код: децата започват да рисуват малки фигури с тебешир, които им служат да си разменят послания, понятни единствено на тях. Докато един ден мистериозно появило се тебеширено човече ги отвежда право към разкъсано човешко тяло и след това нищо не е същото. През 2016 г., вече пораснал, Еди смята, че е загърбил миналото. Докато неочаквано получава писмо с тебеширена фигура. Същото писмо са получили и приятелите му, които решават, че това трябва да е лоша шега. Но шегата става зловеща, когато се оказва, че един от тях е мъртъв. За да спаси себе си, Еди трябва да разбере какво всъщност се е случило преди толкова много години. Майсторското редуване на минало и настояще превръща „Тебеширения човек“ в блестящ трилър, в който всеки герой е като изваян от плът и кръв, всяка загадка намира своята развръзка, а обратите шокират и най-наблюдателния читател. За автора К. Дж. Тюдор живее в Нотингам, Англия, с партньора си и дъщеря си. Работила е като копирайтър, телевизионен водещ, глас зад кадър и е разхождала кучета срещу заплащане. Не се изкушава да се посвети изцяло на писането, но и никак не й липсва разхождането на четирикраки. „Тебеширения човек“ е дебютният й роман

Перейти на страницу:

Отскубнах се от хватката му точно в мига, когато циментовата пътека зад къщата внезапно се озари от светналия прозорец на първия етаж.

− ЕДИ, СТАНАЛ ЛИ СИ? КАКВО ПРАВИШ?

Шон Купър за кратко остана неподвижен като някаква зловеща коледна украса, а светлината преминаваше през него. После, подобно на примерен трол при първите лъчи на изгрева, бавно се разпадна и се посипа на земята в облаче от бял прах.

Сведох очи. Там, където беше стоял, сега имаше нещо друго. Рисунка. Открояваща се отчетливо върху тъмния бетон. Фигурка на човек, полупотопен сред вълнички. Едната му ръка бе вдигната, сякаш махаше на някого. Не, помислих си. Не маха, а се дави. Давещо се тебеширено човече.

Побиха ме тръпки.

− ЕДИ?

Втурнах се обратно вътре и затворих колкото се може по-тихо вратата след себе си.

− Всичко е наред, мамо. Само слязох да пия вода.

− СТОРИ МИ СЕ, ЧЕ СКЪРЦА ВРАТА.

− Така ти се е счуло.

− ДОБРЕ, ПИЙ ПО-БЪРЗО ТОГАВА И СИ ЛЯГАЙ. УТРЕ СИ НА УЧИЛИЩЕ.

− Знам, мамо.

− ДОБРО МОМЧЕ.

Заключих вратата, но пръстите ми се тресяха толкова силно, че ми трябваха няколко опита, докато успея да превъртя ключа. После се върнах в стаята си, събух мокрото долнище на пижамата и го натъпках в коша за пране. Нахлузих ново и се мушнах в леглото, но дълго не можах да заспя. Лежах, очаквайки да чуя нов дъжд от камъчета по прозореца или може би стъпки, бавно изкачващи се по стълбите.

Унесох се в дрямка едва когато първите птички започнаха да цвърчат в клоните на дърветата отвън. Съвсем за кратко. Събудих се рано, още преди мама и татко, и веднага се втурнах надолу, към задната врата. Отворих я рязко с отчаяната надежда, че всичко ми се е присънило. Че няма никакъв мъртъв Шон Купър. Че изобщо няма…

Тебеширеното човече беше още там.

Ей, лайнар. Искаш ли да се топнеш? Хайде, скачай — водата е смъртоносна.

Можех да го оставя там. И вероятно трябваше да го оставя. Вместо това грабнах един леген изпод мивката и го напълних от крана. Изтичах и го лиснах върху фигурката, удавяйки я повторно във вода и останки от сапунена пяна.

На път за училище се мъчех да се убедя, че рисунката вероятно е дело на някой от останалите. На Дебелия Гав или пък на Хопо. Просто тъпа шега. Но после се сетих друго. Всеки от нас имаше собствен цвят тебешир. Дебелия Гав — червен, Железния Мики — син, Хопо — зелен, Ники — жълт, а аз — оранжев. Никой от бандата не използваше бял.

2016

Майка ми звъни точно преди обед. Обикновено улучва най-неподходящите моменти, за да ме търси, и днес не прави изключение. Мога да я оставя на гласова поща, но тя мрази гласовата поща и само ще бъде вкисната, щом се чуем следващия път, затова неохотно вдигам.

− Ало?

− Здравей, Ед.

Неловко се изнизвам от класната стая в коридора.

− Всичко наред ли е? — питам.

− Разбира се. Защо да не е наред?

Защото майка ми никога не се обажда просто така. Щом звъни, значи има някаква причина.

− Не знам. Ти добре ли си? Как е Джери?

− И двамата се чувстваме отлично. Току-що преминахме детоксикация със сурови плодове и сме много витални.

Сигурен съм, че тя никога не би използвала думата „витален“, нито би й минало през ум да се подлага на детоксикация допреди няколко години. Докато татко беше жив. Обвинявам Джери за това.

− Страхотно. Виж, мамо, в момента съм малко зает, така че…

− Да не искаш да кажеш, че си в училището, Ед?

− Ами…

− Нали е ваканция?

− Да, но ваканциите вече не са каквито бяха.

− Не ги оставяй да те експлоатират, Ед. — Тя въздъхва. — Има и други неща в живота освен работата.

Още веднъж, мама никога не би казала това преди години. Но може би е права. Проблемът е, че аз всъщност нямам много други неща в живота. Тя не би искала да го чуе. Никой родител не иска да чува, че чедото му е самотно, необичано и че затворниците в единични килии вероятно имат повече социални контакти от него.

− Знам — отвръщам.

− Добре. Е, няма да те задържам, щом си зает. Само се чудех дали не би ми направил една малка услуга.

− Каква…?

− Джери и аз мислим да се поразходим с кемпер за около седмица.

− Чудесно.

− Но жената, която гледа Митънс, този път ни разочарова.

− О, не.

− Ед, човек трябва да обича животните.

− Аз ги обичам. Просто Митънс ме мрази.

− Глупости. Той е котарак. Котките не мразят никого.

− Не е никакъв котарак, а един космат социопат.

− Ще го гледаш ли за няколко дни, или не?

Въздъхвам.

− Разбира се. Дадено.

− Хубаво. Ще ти го донеса утре сутрин.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?