Тебеширения човек [bg]

Вероятно по тази причина реката била първото място, където Шон отишъл да провери. Той обичал колелото си. Повече от всичко. Затова, щом видял дръжките му да се подават над водата, заплетени в някакви клони, решил да нагази и да го извади, макар всички да знаеха, че течението е силно, а самият Шон Купър да бил доста слаб плувец.

Почти успял да се справи. Тъкмо освободил дръжките от клоните, когато тежестта на велосипеда го накарала да изгуби равновесие и да падне назад. Внезапно потънал чак до гърдите. Якето и джинсите му се намокрили и също натежали, а талазите се вкопчвали в него като десетки ръце, мъчещи се да го потопят. На всичко отгоре били студени. Леденостудени.

Той потърсил нещо, за което да се улови. Извикал за помощ, но било още рано и нямало никой — дори случаен минувач, разхождащ кучето си. Тогава Шон Купър започнал да изпада в паника. Течението се увивало около крайниците му и го теглело неудържимо към дълбокото.

Ритал, мъчел се с всички сили да стигне до брега, но брегът все повече се отдалечавал, а главата му потъвала, докато накрая, вместо да вдиша въздух, вдишал воняща, кафява вода…

Всъщност не знаех нищо от това. Една част научих по-късно, а друга си представих. Мама винаги ми казваше, че имам много ярко въображение. То ми докарваше добри оценки по английски, но също и цял куп кошмари.

Не смятах, че тази нощ ще заспя въпреки топлото мляко, което ми дадоха да изпия преди лягане. Шон Купър беше постоянно пред очите ми, целият зелен, подпухнал и покрит с тиня като колелото си. Още нещо също не излизаше от главата ми — думите на господин Халоран за кармата.

Човек жъне каквото е посял. Ако правиш лоши неща, те накрая се връщат и те докопват. Така ще стане и с това момче. Можеш да бъдеш сигурен.

− Добре ли си, Еди?

Татко оправи одеялото ми и приседна върху ръба на леглото. Усещах тежестта на едрото му тяло и това ми действаше успокоително.

− Какво става с нас, когато умрем? — го попитах.

− Охо, тук вече ме затрудни, Еди. Предполагам никой не знае, не и със сигурност.

− Значи не отиваме в рая или ада?

− Някои хора смятат, че отиваме. Но мнозина други не вярват, че изобщо има рай и ад.

− Значи е все едно дали сме били добри, или лоши?

− Не, Еди. Не мисля, че онова, което вършим през живота си, има каквото и да било значение, след като умрем. Но има голямо значение, докато сме живи. За другите хора. Затова винаги трябва да се опитваме да се държим добре с тях.

Помислих върху думите му и кимнах. Вярно, струваше ми се тъпо цял живот да спазваш примерно поведение и накрая да не отидеш в рая, но пък се радвах за другата половина. Колкото и да мразех Шон Купър, не ми се нравеше идеята цяла вечност да гори в пъкъла. Все пак беше само на петнайсет.

− Виж — продължи татко, — онова, което се е случило с Шон, е много тъжно. Трагичен инцидент. Но нищо повече от това. Инциденти стават понякога без причина. Просто така е устроен животът. И смъртта.