Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Но в следващия миг нещо огромно заслони светлината и за миг остави Малфурион в пълен мрак.
Очите на нощния елф се отвориха рязко точно навреме, за да мярнат огромна и зловеща сянка. Малфурион веднага скочи към вратата и рязко я отвори.
Но за негова изненада напрегнатият му поглед бе посрещнат единствено от бързите води на водопадите.
Той излезе навън и се огледа наоколо. Със сигурност нито едно така огромно създание не би могло да се движи толкова бързо. Бикоподобните таурени и подобните на мечки фърболги не му бяха непознати, но въпреки че съвпадаха по размери със странната сянка, нито една от двете раси не бе известна с бързината си. Няколко клона изшумоляха, подхванати от вятъра, и нощна птица пропя нейде в далечината, но Малфурион не намери следи от предполагаемия неканен гост.
„Това са собствените ти нерви — сгълча се накрая. — Собствената ти несигурност.“
Нощният елф се върна обратно в жилището си и отново седна, а умът му пак подхвана новите проблеми. За разлика от призрачния нарушител, той беше сигурен, че не си е въобразил, нито сгрешил в разчитането на знаците, свързани с двореца и Кладенеца. По някакъв начин Малфурион трябваше да научи още. Повече, отколкото би могъл да му разкрие Смарагдовият сън, поне засега.
И подозираше, че ще трябва да го разбере много, много бързо.
Почти го бяха хванали. Досущ като малко дете, едва-що проходило, за малко да се набута в леговището на съществото. Едва ли това би било достойна демонстрация на добре наточените умения, с които един ветеран-орк се славеше.
Брокс не се притесняваше за способността си да се защитава, ако съществото го беше хванало, но сега не беше подходящият момент да търси славната си смърт. А и доколкото бе успял да мерне от самотната фигура, битката нямаше да е равностойна. Висока, но твърде слаба и незащитена. Хората бяха много по-интересни и достойни опоненти…
Не за първи път главата го заболя. Брокс постави длан на челото си, борейки се с болката. В ума му царяха хаос и объркване. Оркът все още не можеше със сигурност да каже какво се бе случило с него през последните няколко часа. Вместо да бъде разкъсан като Гаскал, както очакваше, той пропадна в лудостта. Неща, които обикновеният войн не можеше да разбере, се появяваха и изчезваха пред очите му и Брокс си спомняше, че бе летял сред вихър от хаотични сили, докато безброй гласове и звуци го атакуваха почти до степента на оглушаване.
Накрая всичко това се беше оказало твърде много. Брокс бе припаднал, сигурен, че никога няма да се събуди.
Естествсно, скоро отвори очи, но не се оказа на сигурно място сред планините или все още в капана на лудостта. Вместо това се беше озовал в почти съвършеното спокойствие на земя, покрита с високи дървета и пасторални хълмове докъдето му стигаше погледът. Слънцето залязваше и единствените звуци, подсказващи наличието на живот, идваха от песента на птиците.
Дори да се бе озовал насред ужасяваща битка, вместо в тази тиха природна идилия, Брокс нямаше да направи нищо друго, освен да остане да лежи на място. Отне му повече от час да се възстанови достатъчно, за да успее дори да седне, а какво остава да пътува. За щастие, в това изпълнено с нетърпение време, оркът откри поне една утеха. Брадвата му, която дотогава смяташе за изгубена, се оказа погълната във вихъра заедно с него и захвърлена само на няколко крачки. Тъй като все още не можеше да използва краката си, той излази до оръжието. Не успя да го вдигне, но стискането на дръжката му донесе поне малко утеха, докато чакаше да възвърне силите си.
В мига, когато усети, че може да ходи, Брокс потегли. Не беше умно да се седи на едно място, когато си в странна земя, независимо колко мирно изглежда. Ситуацията лесно можеше да се промени, дори в най-спокойните места, и опитът му нашепваше, че обикновено промяната не е на добро.
Оркът опита да разбере какво се е случило с него. Беше чувал за магьосници, които пътуват от едно място на друго, ползвайки специални магии, но ако това беше някакво подобно заклинание, който и да го беше създал, със сигурност е бил луд. Или това, или магията не работеше както се очаква. Всъщност последното изглеждаше вероятна възможност.
Оказал се сам и изгубен, инстинктите на Брокс взеха превес. Независимо какво се беше случило до момента, Трал би искал той да открие повече за обитателите на това място и евентуалните им намерения. Ако те носеха отговорност, неволно или умишлено, за магията, нахлула в новите земи на орките, значи представляваха възможна заплаха. Брокс можеше да умре и по-късно; първият му дълг беше да защити народа си.