Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Сега поне знаеше що за раса живее тук. Не бе чувал за расата, наречена нощни елфи, преди войната срещу Легиона, но никога нямаше да забрави невероятната им външност. По някакъв начин се беше озовал в кралство, където техният вид господстваше, което поне му даваше надежди, че ще може да се завърне у дома си, след като събере нужната му информация. Нощните елфи се биха рамо до рамо с орките в Калимдор; това означаваше, че Брокс просто е попаднал в някоя по-затънтена част на континента. С малко разузнаване, той бе сигурен, щеше да намери посоката, където се намират оркските земи, и щеше да се върне там.
Войнът не възнамеряваше просто да отиде до някой нощен елф и да го пита за посоката. Дори да бяха същите същества, които се съюзиха с орките и човеците, той не можеше да е сигурен, че обитателите на тези земи ще са приятелски настроени към един натрапник. Предпазливият орк смяташе да остане скрит, докато не научи повече.
Въпреки че в околността нямаше повече жилища, оркът видя светлини в далечината, вероятен знак за някое по-голямо селище. След моментен размисъл, той вдигна брадвата си и пое към него.
Едва бе взел решението си обаче, когато от обратната посока внезапно се приближиха сенки. Брокс се шмугна зад едно широко дърво и се загледа в двамата ездачи. Очите му се разшириха от изненада, когато видя, че вместо на обичайните коне, двамата се носеха на гърбовете на гигантски пантери. Оркът стисна зъби и се подготви за в случай, че някой от ездачите или зверовете им го усети.
Но бронираните фигури профучаха покрай него, очевидно решени бързо да стигнат някъде. Изглежда се чувстваха доста удобно да яздят на малкото светлина, което пък подсети воина, че нощните елфи виждат в тъмното така добре, както той на дневна светлина.
Това предвещаваше неприятности. Орките виждаха доста добре в мрака, но не и наполовина толкова ясно, колкото тези създания.
Отново вдигна брадвата. Може би не разполагаше с предимство, що се отнася до зрението, но можеше да надвие физически всяка от слабите фигури, които бе видял до момента. Ден или нощ, една достатъчно остра брадва в ръцете на опитен оркски войн с достатъчно опит в употребата й, щеше да нанесе все същите дълбоки и фатални рани. Дори майсторската броня, която виждаше върху ездачите, нямаше да издържи дълго срещу любимото му оръжие.
Когато елфите изчезнаха от поглед, Брокс продължи напред предпазливо. Трябваше да разбере повече за тези деца на нощта и единственият начин да го направи, беше да шпионира града им. Може би там щеше да разбере и къде точно се намира и накъде е домът му. После можеше да се върне при Трал. Вождът щеше да знае какво да предприеме. Щеше да се справи с тези елфи, които си играеха с опасна магия.
Звучеше толкова невероятно просто…
Брокс премигна, дотолкова погълнат от мислите си, че чак сега видя изправената срещу него висока женска фигура, облечена в сребриста роба, която проблясваше на лунната светлина.
Тя изглеждаше толкова изненадана, колкото се чувстваше и оркът… а след това устата й се отвори и нощната елфа изкрещя.
Брокс тръгна към нея с единственото намерение да заглуши вика й, но преди да направи каквото и да било, отвсякъде се чуха крясъци и нощните елфи започнаха да се появяват от всички посоки.
Една част от него искаше да остане на място и да се бие до смърт, но другата част, онази, която служеше на Трал, му напомни, че с това няма да постигне нищо. Щеше да се е провалил в мисията пред народа си.
С яростно изсумтяване той се обърна и затича обратно в посоката, от която бе дошъл.
Ала сега елфите изскачаха сякаш иззад всеки широк дънер, от всеки висок хълм… и всеки надаваше предупредителен вик при вида на широкоплещестия орк.
Засвириха рогове. Брокс изпсува, защото знаеше какво предзнаменува звукът. И наистина, само след няколко минути чу котешко ръмжене и решителни викове.
Хвърли поглед през рамо и видя, че преследвачите му се приближават. За разлика от двамата ездачи, от които се скри преди малко, тези нови войни носеха само роби и нагръдници, но това едва ли ги омаловажаваше като заплаха. Не само че всичките бяха въоръжени, но и животните под тях представляваха дори по-голяма опасност. Един удар на тези лапи можеше да разпори корема на орка, а захапка с острите като меч зъби щеше да му откъсне главата.
Брокс искаше да вдигне брадвата си и да премине през редиците им, помитайки ездачи и животни едновременно, и да остави след себе си следа от кръв и осакатени тела. Но въпреки желанието си за погром над тези, които го заплашваха, ученията на Трал взеха връх над кръвожадните пориви. Оркът изръмжа и посрещна първите ездачи с плоската страна на брадвата. Свали един нощен елф от пантерата му, а след това, избягвайки ноктите на котката, той се извърна, за да сграбчи друг ездач за крака. Зеленокожият войн хвърли втория ловец върху първия, като по този начин изкара въздуха и на двамата.