Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Край главата му изсвистя острие. Брокс с лекота разби тънкия меч на парчета с могъщата си брадва. Нощният елф предвидливо се отдръпна, все още здраво стискайки строшеното си оръжие.
Оркът се възползва от предимството, което му даваше тази празнина, и се плъзна покрай преследвачите си. Някои от нощните елфи изобщо не изглеждаха нетърпеливи да го последват, което повдигна духа му. Повече дори от собствената му чест, доверието, което Трал оказваше на избрания от него войн, спираше Брокс да се обърне и да отстоява глупаво позицията си до край. Нямаше да разочарова вожда си.
Но точно когато бягството вече изглеждаше възможно, друг нощен елф се появи пред него. Беше облечен в блестяща роба в яркозелено със златни и рубинени звезди на гърдите. По-голямата част от тясното издължено лице на нападателя беше скрито от качулка, но той изобщо не изглеждаше притеснен от огромния агресивен орк, насочил се право срещу него.
Брокс размаха брадвата си и изкрещя в опит да изплаши нощния елф.
Качулатата фигура вдигна една ръка на нивото на гърдите си, а показалецът и средният му пръст бяха насочени към озареното от луната небе.
Брокс разбра, че става дума за магия, но вече беше твърде късно.
За негово удивление, от луната се откъсна кръгла люспа и падна от небето. Тя се спусна върху орка като меко и мъгливо одеяло. Когато го покри, ръцете на орка натежаха, а краката му омекнаха. Трябваше да се бори, за да задържи очите си отворени.
Брокс падна на колене, а брадвата се изплъзна от хватката му. През сребристата мъгла сега виждаше, че наоколо му са се събрали и други елфи, облечени в роби. Качулатите фигури стояха търпеливо, явно наблюдавайки действието на магията.
Дива ярост изпълни орка. С тихо ръмжене той успя да се изправи на крака. Това не беше славната смърт, която желаеше! Нощните елфи искаха да падне в краката им като безпомощно пале, ала той нямаше да го направи!
С треперещи пръсти Брокс успя да хване отново брадвата си. За негово удоволствие забеляза, че някои от закачулените изглеждат много стреснати. Явно досега не бяха срещали подобна съпротива.
Но докато се опитваше да вдигне оръжието си, върху него се спусна второ сребърно покривало. Силата, която бе успял да събере, изчезна отново. И когато брадвата му отново падна, той знаеше, че няма да успее да я вдигне повече.
Оркът направи една несигурна стъпка, а после падна. Дори тогава Брокс продължи да пълзи към враговете си, решен да не им дава лесно победата.
Покри го трети воал… и войнът загуби съзнание.
„Три нощи… три нощи и все още никакъв знак, че усилията ни са възнаградени…“
Ксавиус не беше доволен.
Трима от магьосниците Аристократи отстъпиха от непрестанно плетящата се магия. Веднага ги замениха тези, които бяха успели да възстановят силите си с малко закъсняла почивка. Фалшивите черни очи на Ксавиус се обърнаха към тримата, които се оттегляха. Един от тях забеляза тъмните кълба, вперени в негова посока, и се сви от страх. Аристократите може и да бяха най-величавите сред слугите на кралицата, но лорд Ксавиус беше най-величавият и най-опасен сред Аристократите.
— Утре през нощта… утре ще усилим магическото поле десетократно — обяви той, а алените ивици върху очите му проблеснаха.
Неспособен да срещне погледа му, един от другите магьосници все пак посмя да проговори:
— С… с цялото ми уважение, лорд Ксавиус, но рискуваме твърде много с това! Такова допълнително усилване може да дестабилизира всичко, което сме постигнали.
— А какво е то, Перот’арн? — Ксавиус надвисна над другите облечени в роби фигури, а сянката му сякаш се движеше по собствена воля на лудешката светлина на магията. — Какво сме постигнали?
— Като за начало командваме повече магическа сила, отколкото някой нощен елф е удържал!
Ксавиус кимна, а после се намръщи:
— Да, и с нея можем да смажем всяко насекомо с чук, голям колкото планина! Ти си късоглед глупак, Перот’арн! Считай се за късметлия, че уменията ти са нужни за това начинание.