Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Армията почти незабавно зави. Нощните елфи се движеха с нетърпение, готови не само да спасят сънародниците си, но и да опитат вкуса на първата си победа в грандиозния марш към столицата.
Илидан и лунната стража промениха позициите си и се разположиха по ширината на армията. Сестрите на Елун последваха примера им, а групите им бяха в готовност да помагат по всеки възможен начин, независимо дали с лечение или в битка. Тъй като бяха единствените чужденци, Ронин, Крас и Брокс останаха заедно, макар и двамата магьосници вече да бяха решили, че започне ли веднъж битката, Ронин трябва да надзирава Илидан. Никой от двамата му нямаше доверие, че ще прояви нужната предпазливост.
Малфурион остана с тях, най-вече защото Рейвънкрест все още не бе сигурен как най-добре да използва необичайните му способности. Лордът остави отряда на капитан Шадоусонг да пази четиримата и така си осигури спокойствието, че друидът ще бъде достатъчно добре защитен, за да може сам да реши какви атаки да насочва срещу демоните.
След като цял ден беше учил с Ценариус, а след това бе яздил през по-голямата част от нощта, в лицето на предстоящата битка Малфурион усещаше как изтощението му нараства. Полубогът го научи как по-добре да извлича сила от природата и друидът се надяваше, че ще има възможността да го стори преди нощните елфи да се сблъскат с Пламтящия легион.
Слънцето се издигна над хоризонта и бързо изчезна в дебелата ниска облачна покривка, което всъщност бе от полза на армията. Магиите, които Крас и Ронин бяха направили на себе си и Брокс, им позволяваха да нагаждат зрението си незабавно спрямо променящата се светлина, но в по-голямата си част войниците трябваше да се адаптират по нормалния начин. Облаците облекчаваха донякъде нощната раса и така само засилваха ентусиазма им за предстоящия сблъсък.
Съгледвачите продължиха да яздят напред-назад, събирайки информация. Демоните още не бяха догонили бягащите нощни елфи, но се приближаваха към тях. Окуражен от това, Рейвънкрест подтикваше войните си да бързат. Той изпрати голям отряд ездачи на нощни саблезъби напред, с идеята да удари Пламтящия легион от двете страни.
Когато му съобщиха, че армията е започнала да влиза в пролуката между бегълците и преследвачите, благородникът накара тръбачите да надуят роговете. Сигналът обявяваше бойна готовност.
И накрая, след като минаха през редица ниски хълмове, нощните елфи се изправиха срещу врага.
Огнените демони бяха опустошили всеки сантиметър от земята, по която се движеха. Всичко зад тях бе овъглено. Никакъв живот. Мъртвите земи, които Крас бе видял от гърба на Кориалстраз, се простираха до хоризонта и този ужас втвърди решителността на защитниците дори още повече.
— Точно както съгледвачите докладваха — измърмори господарят на замъка Блек Руук и вдигна меча си. — Още по-добре. Сега ще им покажем колко е глупаво да опустошават прекрасните ни земи.
Крас изучаваше ордата. Все пак опасен враг, но не и нещо, което нощните елфи да не могат да унищожат лесно.
— Господарю, все пак бих предложил предпазливост…
Но Рейвънкрест не го чуваше. Лордът размаха меча си два пъти напред и назад. Всички рогове зазвучаха като един.
Нощните елфи се спуснаха върху демоните с викове.
Пламтящият легион дори не трепна пред лицето на превъзхождащия го враг. Вместо това бронираните чудовища изреваха с нещо, звучащо почти като страст, нетърпеливи да удвоят ужаса, който вече бяха нанесли на Калимдор. Забравили напълно бегълците, те се втурнаха срещу настъпващите войни.
Проехтяха два високи тона и незабавно в небето се издигна вълна от стрели. Те се спуснаха сред чудовищните войни като ято крещящи баншита, пронизвайки гърла, крайници и глави. Мъртви и ранени демони се свличаха на земята и така принуждаваха останалите да си проправят път през тях.
В центъра на ордата удари златна мълния, която разпиля адските пазачи във всички посоки. Върху оцелелите заваляха парчета плът и гнусното желе, което представляваше кръвта на демоните. Крас погледна наляво и видя Илидан, който се смееше на успешните резултати от първата си атака. Младият магьосник веднага насочи няколко лунни стражи да заемат позиция, подобна на тази, използвана при първата им битка с Пламтящия легион. Илидан възнамеряваше да извлича сила от другарите си, за да я увеличава през себе си.