Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Придворната дама с котешките очи се съвзе първа. Тя остави мокрото парче плат и взе в ръце нещо, което енергиите около него показаха на Илидан, че е копринен шал с цвета на кехлибар.
С цвета на изгубените му очи.
— Това е за теб, господарю магьосник…
Той разбираше точно за какво е. Това ново и по-остро „зрение“ за момент го бе накарало да забрави как може би изглежда на околните. Илидан се поклони по начина, по който би го сторил пред лорд Рейвънкрест, и прие шала. После го завърза на мястото, където преди се намираха очите му. Без особена изненада констатира, че платът по никакъв начин не пречи на новите му умения.
— Така е по-добре — промърмори жената. — Трябва да изглеждаш възможно най-добре за кралицата…
— Благодаря ти Важ… — долетя внезапно гласът на Азшара. — Ти и другите можете да се оттеглите.
Важ стисна рязко устни, а после се поклони и заедно с двете си спътнички излезе от залата.
Илидан обърна новите си сетива към кралицата и дъхът му секна. Около Азшара се носеше ярко сияние — сребърен блясък, в който той разпозна ясен признак за силите, които владееше кралицата. Магьосникът щеше да премигне объркано, ако можеше. Макар и Азшара да бе обичана от всички, мнозина, сред които и той самият, смятаха, че уменията й в Изкуството са невзрачни. Винаги бе вярвал, че й е нужна мощта на Аристократите, за да прави своите магии. Илидан се зачуди дали дори лорд Ксавиус или капитан Варо’тен някога бяха разбрали колко могъща е тяхната повелителка.
— Ваше величество. — Магьосникът стана от дивана и падна на едно коляно.
— Моля… стани. Няма нужда от подобни формалности, когато сме насаме. — По някакъв начин тя се придвижи точно до него, без той изобщо да я усети. Кралицата хвана ръката му и го отведе обратно на дивана. — Нека се настаним по-удобно, скъпи ми магьоснико.
Докато сядаха, Азшара се наведе към близнака на Малфурион. Докосването й разпали душата му: Самото й присъствие бе почти хипнотично.
Хипнотично? Илидан я загледа внимателно.
Сиянието около Азшара се бе увеличило в такава степен, че сега обгръщаше и самия него. Фактът, че Илидан беше пропуснал да забележи това веднага, дори с новите си сетива, показваше какъв контрол има кралицата над уменията си.
Дори и въоръжен с това знание обаче, той едва успяваше да не се влюби до полуда в нея.
— Много съм впечатлена от теб, Илидан Стормрейдж! Толкова умен, толкова невероятно силен! Дори нашият повелител лорд Саргерас вижда това, иначе не би ти дал такъв великолепен подарък, нали? — Дългите й тънки пръсти докоснаха шала. — Толкова жалко за прекрасните кехлибарени очи… Знам, че те боли много…
Лицето й бе опияняващо близо до неговото и в този момент му бе невъзможно да не го иска още по-близо.
— Аз… изтърпях болката, ваше величество.
— Моля! За теб аз съм просто Азшара… — Пръстите й пробягаха по лицето му. — Такова красиво лице! — Тя докосна рамото му, отблъсквайки настрани част от дрехите. — Толкова силен… и белязан от Великия!
Илидан се намръщи и се загледа към мястото, където почиваше ръката й.
Рамото му бе обвито от фина и сложно оплетена татуировка. Под нея той почувства добре скрита неземната магия, магията на Саргерас, която изпълваше плътта му. Това, че до момента не бе усетил заклинанието, го вцепени. Един бърз поглед към другото му рамо разкри, че и там също има такъв знак. Повелителят на Легиона наистина беше белязал магьосника за свой.
Братът на Малфурион игнорира кралицата за момент и докосна предпазливо едната татуировка. Незабавно почувства прилив на сила. Тя се носеше през него като буен поток. Тялото му излъчваше първична енергия, която черпеше сили от онова, което подхранваше и Кладенеца. Той осъзна, че белязвайки го така, Саргерас беше увеличил многократно силите му.
— Ти наистина си негов любимец… а съответно и мой — прошепна кралица Азшара и отново се приближи. — А има много дарове, които мога да ти осигуря. Такива, каквито дори и той не може…
— Прости ми ненавременното натрапване, Светлина на Светлините — почти изръмжа глас откъм вратата.
Илидан се напрегна, но Азшара просто се изпъна с хладно изражение, отметна разкошната си коса и погледна новодошлия с подвеждащо притворени очи.
— Какво има, скъпи капитане?
В ярък контраст с изкусителното сияние, което обгръщаше кралицата, капитан Варо’тен излъчваше мрак, който напомни на Илидан за демоните. Гой имаше съвсем нищожни умения в магическите изкуства, но Илидан вече разбираше, че войникът по свой собствен начин е не по-малко смъртоносен от Манорот.