Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Алиса отведе съпруга си в главната спалня и заключи вратата след себе си. Безмълвно съблякоха дрехите си, които миришеха на кориандър, и се напъхаха под завивката. Нежни връхчета на пръсти се заеха да проучват мека плът, пенисът на Бетингър започна да се вкоравява, докато върхът му не затрептя в топла болка. Алиса яхна съпруга си и двамата заедно намериха бавен, дълбок ритъм.

Покритото с изпражнения лице на момченцето и аутопсираният труп на Илейн Джеймс не попречиха на детектива да еякулира топла сперма миг след като жена му беше свършила. Отдавна се беше научил да разпределя нещата в различни кутийки.

Скоро в потръпващите животни се върна скромността и те покриха телата си със завивките, усмихвайки се идиотски един на друг. Сърцебиенето започна да утихва и минаха десет приятни минути, преди някой от двамата да заговори.

— Винаги съм искал да чукам някоя знаменитост — заяви Бетингър.

— Знаменитост? — Алиса завъртя главата си върху възглавницата така, че да го вижда. — Това е само една изложба.

Той плъзна ръка по гърба на жена си и я остави да лежи в основата на задника й.

— Много повече е.

— Да, просто не исках да се вълнувам прекалено.

— По-добре се развълнувай, защото това е нещо голямо.

— Ще видим.

— Не се дърпай — скара й се Бетингър. — В момента ти се случва нещо хубаво за кариерата ти като художник. Наслаждавай му се.

— Но ако не мине добре…

— Ще мине добре.

— Но ако не мине добре? Разбираемо е, ако не се получи.

— Ако не мине добре, ще имаш и други възможности. А и ще можеш да се насладиш на пътя нагоре, а не само да се тревожиш.

Художничката обмисли съвета на съпруга си.

— Май си прав.

— Разбира се, че съм прав.

— Ти си твърде оптимистичен песимист.

— Това не е единственото, което съм — погледна Бетингър закачливо към скута си.

— Вече?

— Нали ти казах, че си падам по знаменитостите. — Той взе ръката на Алис и я сложи върху корема си. — Е, той не лъже.