В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
Един по-опитен катерач или по-скоро някой, който добре умее да пази равновесие, може там горе, по чардаците от дебели клони, да се прехвърля от дърво на дърво, без да бъде забелязан отдолу. Разбира се, трябва да се пази да не скърши някой клон или да причини някакъв друг шум, иначе — в случай че долу има индианци — се излага на опасност.
Олд Файерхенд и Сам Хокинс бяха оставили ивицата на шубрака зад себе си и проникнаха сега в гората, под чийто покрив изглежда се бяха спотаили червенокожите. В този момент се разнесе пръхтенето на кон и Олд Файерхенд незабавно издърпа спътника си обратно в храсталака.
— Стой, мастър! Те вероятно държат конете си наблизо. Винаги е добре да се знае как стои с тях работата. Та нека по-напред погледнем! Бих желал да се уверя дали има стража при тях!
Те запълзяха плътно по земята в посоката, от която бе дошло пръхтенето и обходиха, прикрити все зад храстите, една просторна обрасла с трева поляна между ивицата на шубрака и същинската гора, на която пасеше значителен брой коне. Те изброиха около триста животни, чиито предни крака бяха спънати, така че не можеха да избягат.
— Не виждам стража — рече Сам.
— Аз също. Червенокожите тук се чувстват напълно сигурни. Behold! Забелязваш ли там двата златистокафяви?
— Да. Великолепни животни. Едва ли ги яздят някои обикновени индсмани.
— Определено не. Аз не съм конекрадец, но ако можех да използвам тези животни, без при това да издам присъствието ни, щях да ги откарам със себе си… Напред, навътре в гората!
Когато се намериха сред високите, масивни стволове, прикрити под долните клони, които почти докосваха земята, Сам подуши.
— Нищо ли не ти мирише, сър?
— О, напротив! Те пекат риба.
— Да. И ти като мене имаш добър нос. Хората и теб биха могли да наричат Чи-коне. Но откъде идва миризмата? посред тоя листак човек се заблуждава.
— Там откъм реката.
— И на мен така ми се струва. Значи нататък трябва да се отправим.
— Да. Хм-м! Ако знаех!
Олд Файерхенд отправи изпитателен поглед нагоре и после към спътника си.
— Какво?
— Умееш ли да се катериш?
— Като катерица, когато се наложи.
— Аз считам именно, че е по-уместно да се изкатерим горе и от клон на клон да продължим там гимнастиката си.
— Дадено.
Сам улови един як клон на височина човешки бой и в следващия миг седеше горе. Малко по-високо втори и после трети навлизаше в клонака на най-близкото дърво. Едно мятане, още едно и Сам седеше сред третия свод на листата, така че Олд Файерхенд вече не можеше да го види.
Ловецът кимна удовлетворено на себе си. За броени секунди и той се намери при Сам, който веднага поиска да продължи. Олд Файерхенд обаче го задържа.
— Чакай! Преди да напуснем това укритие, трябва да се убедим, че сме в безопасност. Ще действаме по такъв метод, че аз винаги да вървя напред. При следващия ствол ще се огледам внимателно. Не забележа ли нищо подозрително, ще ти махна и ти ще ме последваш. Тук не съзирам никакъв човек, значи можем да продължим.
Той застана прав върху дебелия повече от човешко тяло клон и закрачи напред, докато стигна до един подобен клон от следващото дърво, по който после, все така изправен, тръгна към стеблото. Зад него клекна и проучи околността. След това даде знак. Сам го последва със същата увереност.
По този начин стигаха от дърво до дърво. Наистина беше майсторство това, което вършеха. Не причиняваха ни най-малък шум, клонка не отчупваха, листо не падаше. Макар и възпрепятствани от пушките, движенията им бяха толкова ловки, че клоните едва се поклащаха.
Внезапно гората свърши. Един от онези урагани, каквито понякога минават локално през гората и повалят цели площи дървета, бе следвал руслото на реката и по единия бряг надалеч бе изкоренил и струпал едно връз друго най-яките дървета. По този начин бе възникнал един непроходим хаос, а край неговата периферия…