Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Най-сетне, когато и последните хапки тиквен пай бяха изчезнали от златните подноси, Дъмбълдор даде знак, че е време да си лягат и тримата веднага скочиха.
— Поздравления, Хагрид! — изчурулика Хърмаяни, щом стигна до височайшата маса.
— Само зарад’ вас тримата — каза Хагрид и изтри лъсналото си лице със салфетка преди да ги погледне. — Дойде ми изневиделица… Страшен човек е тоя Дъмбълдор! Пристигна право при мен в колибата, щом професор Кетълбърн казал, че му стига толкова… А пък аз нали все за това съм си мечтал…
Вълнението го задави, той зарови лице в салфетката и професор Макгонъгол дойде да ги отпрати към спалните.
Хари, Рон и Хърмаяни се включиха в потока грифиндорци нагоре по мраморната стълба, вече много уморени. Извървяха още няколко коридора, изкачиха нови и нови стъпала до скрития вход на кулата „Грифиндор“. От един голям портрет дебела дама в розова рокля ги попита:
— Парола?
— Идвам, идвам! — провикна се Пърси най-отзад на групата. — Новата парола е Фортуна майор.
— О, не!… — жално се обади Невил Лонгботъм.
Толкова му беше трудно да запомня паролите!
Като минаха през портрета и прекосиха общата стая, момичетата и момчетата се разделиха и поеха към своите стълбища. Хари изкачи витата стълба, мислейки си само колко е щастлив, че отново е тук. Стигнаха до познатата спалня с пет кревата с по четири колони и балдахин, Хари се огледа наоколо и най-сетне се почувства у дома си.
ГЛАВА ШЕСТА
ОРЛОВИ НОКТИ И ЧАЕНИ ЛИСТЕНЦА
Като слязоха на закуска в Голямата зала, Хари, Рон и Хърмаяни веднага съзряха как Драко Малфой забавлява голяма група слидеринци с някаква много смешна история. Щом тримата минаха покрай тях, Малфой се престори, че припада, което бе последвано от гръмогласен смях.
— Не му обръщай внимание — каза Хърмаяни, която вървеше точно зад Хари. — Все едно че го няма, не заслужава…
— Хей, Потър! — провикна се Панси Паркинсън, момиче от „Слидерин“ с физиономия на куче. — Потър! Дименторите идват, Потър! Аууууууууу!
Хари почти се свлече на мястото си до Джордж Уизли край масата на „Грифиндор“.
— Ето новите програми на трети курс — каза Джордж и им ги подаде. — Какво става с теб, Хари?
— Заради Малфой… — отвърна Рон, като седна от другата страна на Джордж и хвърли гневен поглед към масата на „Слидерин“.
Близнакът погледна натам точно, когато Малфой пак се правеше на припаднал от ужас.
— Тоя устат хитрец — отбеляза той спокойно — не беше толкова наперен снощи, когато дименторите бяха в нашия край на влака. Дотича да се скрие в нашето купе, нали, Фред?
— Едва не се подмокри — потвърди брат му и погледна с пренебрежение Малфой.
— То и на мен ми прилоша — каза Джордж. — Ужасни твари са тия диментори…
— Като че те смразяват отвътре… — обади се Фред.
— Ама вие не припаднахте, нали? — тихо попита Хари.
— Не мисли за това, Хари — окуражи го Джордж. — Татко беше ходил веднъж до Азкабан, нали помниш, Фред? И разправяше, че не бил виждал по-ужасно място. Върна се изнемощял и разтреперан… Изсмукват чуждата радост около себе си тия диментори. Повечето затворници направо полудявали.
— Добре де, ще видим как ще изглежда и Малфой след първия ни куидичен мач — закани се Фред. — „Грифиндор“ срещу „Слидерин“, първата среща за сезона, нали знаете?
Хари и Малфой се бяха срещнали един-единствен път в куидичен мач и Малфой се беше оказал по-слабият. Поразвеселен от спомена, Хари се зае с наденичките и пържените домати.
Хърмаяни изучаваше новата си програма.
— Ооо, колко хубаво, днес започваме някои от новите предмети! — радваше се тя.
— Хърмаяни — надвеси се Рон над рамото й смръщен, — нещо са ти объркали програмата. Я виж, писали са ти по десет предмета на ден. Че то времето няма да ти стигне!
— Ще се справя. Уредила съм всичко с професор Макгонъгол.
— Но я виж — вече се смееше Рон, — погледни какво имаш тази сутрин! В девет часа — пророкуване. Отдолу, пак в девет часа — мъгълознание. А тук — и Рон се наведе по-близо до програмата, като не вярваше на очите си. — виж, под това пише аритмантика, пак в девет часа. Е, знам, че си много добра ученичка, Хърмаяни, но никой не е чак толкова способен. Как мислиш да присъстваш в три часа едновременно?