Хари Потър и огненият бокал

Той побутна недопитата си чаша чай към Пърси и изчака Людо да се надигне. Багман се изправи на крака, допивайки чая си наведнъж, а златните монети в джобовете му звънко подрънкваха.

— Ще се видим по-късно — сбогува се той. — Ще бъдете в горната ложа с мен… Аз ще коментирам!

После махна с ръка, Барти Крауч кимна рязко и двамата се магипортираха.

— Какво ще става в „Хогуортс“, татко? — веднага попита Фред. — За какво говореха?

— Скоро ще разберете — усмихна се господин Уизли.

— Това е поверителна информация, докато министерството не реши да й даде гласност — категорично заяви Пърси. — Господин Крауч е прав, че не трябва да се разкрива предварително.

— Я млъквай, Уедърби! — прекъсна го Фред.

В късните часове на следобеда въодушевлението се разпростря над лагера като почти осезаем облак. Привечер дори и спокойният летен въздух сякаш трепкаше в очакване, а когато мракът се разстла като завеса над хилядите нетърпеливи магьосници, всички насила наложени забрани безследно изчезнаха. Явно служителите на министерството безропотно приеха неизбежното и спряха да се борят с проявите на неприкривана магия, които можеха да се видят навсякъде.

Амбулантни търговци се магипортираха и се появяваха на всяка крачка, разнасяйки табли или бутайки колички, отрупани с необикновени сувенири. Продаваха светещи кречетала — зелени за Ирландия и червени за България, — които крякаха имената на играчите; островърхи шапки, окичени с танцуващи детелини; български шалчета, украсени с лъвове, които ревяха; флагчета на двете държави, които свиреха националните химни, когато ги развееш; миниатюрни метли с надпис „Светкавицата“, които наистина летяха, и серии малки фигурки на известните състезатели, които се разхождаха по дланта и се перчеха.