Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Кой е този? — попита той и вирна заплашително брадичка.
— Попитах дали има някакъв проблем — повтори Джо.
Тонът му беше толкова суров, че дори Лия потръпна.
— Нещо такова — призна тя. — Този младеж не ме оставя на мира. Вече закъснявам за работа.
— Изглежда, ще трябва да се измиташ — обърна се той към непознатия.
Ала момчето отстояваше своето.
— Не е ли малко старичък за теб? — обърна се то към нея с едва прикрито отвращение в гласа.
— Всъщност не — леко наклони глава на една страна Лия.
Джо изкачи стълбите на верандата с един скок. Поведението му подсказваше, че всичко ще приключи още в следващия миг.
— Това ли е човекът, който те тормози по телефона? — попита той.
Вместо да подвие опашка, Малкия Ал се изправи и застана твърдо с леко разтворени крака. Стиснатите му в юмруци ръце даваха ясно да се разбере, че смята да приеме предизвикателството.
Лия не можеше да остане равнодушна.
— Я почакайте малко — застана между двамата тя. — Очевидно е, че не е Ерик, защото е прекалено млад, така че не е необходимо да го убиваш. Той е просто един хлапак, който се вбеси, защото ударих задницата на колата му. А пък този — обърна се към момчето и посочи съседа си, — е морски тюлен. Едва ли гориш от желание да си имаш работа с него. А сега ме оставете на мира.
Младежът видимо пребледня и веднага застана мирно.
— Офицер от Дванадесета бригада Вини Делносентис на вашите услуги, сър! — козирува той. — Съжалявам, сър. Нямах представа.
Какво?
Яростта веднага изчезна от лицето на Джо. Той забеляза изумлението на момичето и се усмихна.
— Джо Монтгомъри, командир лейтенант — каза и протегна ръка. — Радвам се да се запозная с теб, Вини. Живея в съседната къща.
Двамата мъже се отдръпнаха настрани и си стиснаха ръцете.
Само това й липсваше, да се окажат колеги. Те погледнаха към нея, сякаш имаха да разрешават общ проблем.
— Тя ми дължи една вечеря — поясни Вини.
Името му отиваше дори повече от Малкия Ал.
— Нямам никакво намерение да те водя на ресторант — изсумтя Лия, все още смутена от начина, по който нещата се бяха обърнали.
Наистина ли и двамата бяха морски тюлени? Какво невероятно съвпадение!
— Сделката си е сделка — продължаваше да настоява младежът, като измъкна от джоба си пръстена. — Дори ми даде това като залог за почтеност.
Командир Монтгомъри се намръщи неодобрително.
— Сестра ти знае ли?
Офелия грабна пръстена си от Вини и припряно го сложи на дясната си ръка.
— Аз съм на двайсет и четири години. Не съм длъжна да споделям всичко с нея.
— Тогава се дръж подобаващо за възрастта си — меко отбеляза той. — Обещала си да го заведеш на вечеря.
— Е, добре тогава — разпери театрално ръце Лия. — Отиваме в «Хутърс». Ще ти платя сметката там.
Джо погледна въпросително младия си колега, който само сви рамене.
— Става — отвърна нехайно, но очите му проблеснаха опасно.
— Е, пак ще се видим, офицер Делносентис — каза командирът и като кимна леко на момичето, закрачи бос към двора си.
— Ще трябва да ме последваш — обърна се Офелия към Вини. — И се опитай да не ми създаваш повече неприятности от тези, които вече си навлякох, като закъснях.
Думите й бяха посрещнати с мълчание.
Раздвоен между боксовия мач на широкоекранния телевизор и постоянно менящата се обстановка в ресторанта, Вини изобщо не скучаеше. Беше си избрал за предястие сурови стриди в половин черупка.
Докато Офелия минаваше покрай него, разнасяйки таблата с поръчките, той вадеше вътрешността, поставяше я на върха на езика си, наслаждаваше се за момент на сочното месо и после го поглъщаше с удоволствие.
Тя се преструваше, че не го забелязва.
Измина цял час и едва тогава апетитът му бе задоволен достатъчно, за да се ориентира към приключване на обилната вечеря. Колебаейки се между холандско сирене и морски раци, той си поръча и от двете, като посрещна с усмивка киселата гримаса върху лицето на Лия, породена от мисълта за сметката, която щеше да й се наложи да плати.
— Наистина ли ще изядеш всичко това? — попита го, като спря за малко до стола му.
Той взе празна щипка от рак и започна да я разтваря и затваря.
— Не се притеснявай, сага mia. Бих могъл да изгълтам и теб за десерт.
— О, я вземи да пораснеш — скастри го Лия и го остави в плътен облак с аромат на подправки.
Думите й изобщо не го трогнаха. Беше свикнал да го закачат за възрастта му. В школата, където се обучаваха морските тюлени, го наричаха Маугли, като популярния герой от «Книга за джунглата». Бяха му необходими само две години, за да докаже, че не отстъпва на никого от колегите си и тогава му дадоха прякора Кръстника заради удивителната му прилика с Ал Пачино.