Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Няма да е зле да свикнете, защото тя току-що напусна — отсече Вини и сграбчи ръката на Лия.
— О, не, не напускам — възрази момичето и се опита да се освободи от него.
— Знаеш ли какво? — отвърна управителката. — Радвам се, че намерих основание да се отърва от теб. Вземи си надницата и отведи този нахалник със себе си. Но след като си плати сметката.
Вини измъкна портфейла си и хвърли четиридесет долара на бара. Взе чантата на Лия и я помъкна към вратата.
— Хайде, мила моя, да си вървим — насърчаваше я той.
Със здраво стиснати зъби, тя се остави да бъде изведена навън.
— Имаш ли горна дреха? — попита я, след като вратата хлопна зад тях.
— В колата.
Докато отиваха към паркинга, Вини ровеше в чантата й за ключовете. Офелия я грабна от ръката му, измъкна ги и се опита да влезе в колата, но той се оказа по-бърз.
— Остави ме на мира! Не мога да повярвам, че го направи! — изкрещя му, треперейки от ярост.
— Точно сега няма да тръгваш никъде — отсече той. Огледа купето, взе онова, което му приличаше на пуловера заключи вратата. После пусна ключовете в джоба си и предложи: — Хайде да се поразходим.
— Ще те убия!
— Какво ще кажеш първо да преброиш до трийсет, а после да се оставя да ме удариш?
Лия взе дрехата си и тръгна пред него, като се обличаше пътьом, докато прекосяваха огромния паркинг в посока на близкия търговски център.
Вини вървеше плътно след нея.
— Е, как е, броиш ли? — осведоми се той.
— Трийсет! — извика тя и се обърна без предупреждение.
В следващия момент младежът получи юмрук в корема и силен удар отстрани на главата.
— Ох, заболя ме!
Беше впечатлен.
— Не мога да повярвам, че наистина ми докара уволнение — извика момичето и започна да го удря с две ръце. — За кого се мислиш?! Имах нужда от тази работа! Сега останах без нищо, глупак такъв! Много ти благодаря!
— Няма защо — измърмори той и се усмихна на себе си.
От собствен опит знаеше, че най-сигурният начин да изплуваш до върха е, като се оттласнеш от дъното.
Лия усети, че гласът й трепери, и тръгна през паркинга, заглеждайки се в накацалите да нощуват чайки.
От кола, движеща се назад, се разнесе остро изсвирване на клаксон, тъй като бе застанала на пътя й. Шофьорът изруга. Тя му отвърна.
Как щеше да си плаща наема сега? По това време на годината по крайбрежието нямаше никаква работа. Беше се натресла на сестра си до пролетта и й беше благодарна, че все още не я бе изгонила. Сигурно й бе дошло до гуша да се размотава из къщата й.
По дяволите, напоследък сама бе омръзнала на себе си.
Сълзи на отчаяние бликнаха от очите й. Беше толкова обсебена от мисълта да държи колкото може по-далеч младия морски тюлен, че не забеляза леко отместения встрани капак на отходната шахта. Спъна се в него, полетя напред и се приземи на колене върху безмилостния асфалт.
Напълно сломена, се извърна, седна на земята, подпря глава върху кървящите си колене и се насили да не се разплаче.
Атмосферата се промени.
— Добре ли си? — делово попита Вини.
— Я върви да се чукаш — изстреля през зъби Лия.
Продължаваше да държи лицето си надолу, за да не му позволи да забележи сълзите на самосъжаление в очите й.
— Ами, бихме могли да се заемем с това по-късно — дръзко отвърна той. — А сега ми кажи удари ли се. Дай да видя. — Повдигна леко долния край на пуловера й и отбеляза: — Добре си се подредила.
Майната ти, Шерлок.
— Ще ти помогна да станеш — пъхна ръка под мишниците й и я изправи на крака. После посочи към търговския център: — Да влезем вътре. Може да намерим нещо отворено.
Куцукайки, минаха през входа и установиха, че единственото работещо заведение е ирландски клуб.
Като се освободи от ръцете му с рязко движение, тя се насочи с подскоци към задименото място. То очевидно бе свърталище на местните младежи. Няколко редовни посетители ги наблюдаваха, докато приближаваха към бара.
— Веднага се връщам — каза й Вини.
Нямаше го само около десетина секунди, но те й бяха достатъчни да установи, че чорапогащникът й е съдран, а едното коляно е пострадало по-лошо от другото. Щом се върна, той се настани до нея и посегна към краката й.
— Не ме докосвай.
Но веднага забеляза мократа кърпа в ръката му и неохотно прие помощта.
— Седни настрани — нареди младежът и положи единия й крак върху своите.
Не че Лия имаше кой знае какъв избор.
— Как е? — осведоми се той и притисна влажния компрес към коляното й.