Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Ерик се спотайваше в колата си на прашен път, който свършваше зад него, обграден от дървета и падащи листа. С усещане за ледена тежест, притискаща гърдите му, той отвори жабката, извади от там пистолет, прегледа пълнителя и го остави на съседната седалка. Сестрите Прайс живееха само на една пресечка от мястото. Беше ги наблюдавал дълго в очакване на подходящия момент да се изправи срещу тях. В същото време чувстваше, че враговете му все повече се приближават. Хищниците вече се въртяха около жертвата.
Дъщерите на Дани не се бяха вслушали в предупрежденията му. Бяха стигнали прекалено далеч, като бяха намесили ченгетата. Глупави, глупави момичета. И заради тях беше принуден да предприеме много по-драстични мерки.
Осма глава
Офелия завърши грима си с драматично движение на ръката. Намръщи се при мисълта за нерентабилната вечер, която я очакваше.
Пени беше права. Работата й на сервитьорка не обещаваше бляскава кариера. Поне не в този град. Не можеше да живее така цял живот — един месец разполагаше с пари, на следващия джобовете й бяха празни.
Най-лошото от всичко бе, че е принудена да преотстъпи апартамента си на приятели, тъй като не можеше да си позволи да плаща наема. Беше им поръчала да се грижат за любимите й вещи, но се чувстваше ужасно заради това, че бе зарязала всичко като пътуваща циганка.
Тя оцени намръщено резултата от гримьорските си умения и си даде сметка, че действително изглежда като циганка. Изкриви лице в гримаса и се протегна за чиста салфетка, за да изтрие очите си.
В този момент се позвъни.
Беше съвсем сама вкъщи. Пени нямаше да се прибере до шест, а дотогава имаше цели два часа.
Измъкна се тихо от банята и погледна към вратата. Посетителят беше мъж. Поне това можеше да прецени по силуета, очертал се в матовото овално стъкло на вратата, зад който проблясваше розовеещото небе.
Ами ако беше Ерик? Полицаите бяха по следите му, но все още не бяха успели да го заловят.
Не, не приличаше на него. Онзи беше висок и кльощав, докато този бе среден на ръст.
Лия облиза обилно намазаните си с гланц устни и се приближи на пръсти, за да го огледа по-добре. Ала той се беше обърнал. Забеляза само широк гръб и ниско подстригана тъмна коса. Нещо в него й се стори смътно познато. Но определено не беше Ерик.
С рязко движение отвори вратата.
Непознатият застана с лице към нея и в този момент дъхът й секна от смайване. Беше младият Ал Пачино, шофьорът на хондата, само че сега беше облечен в тениска и дънки, които го правеха да изглежда съвсем като момче. Тя направи опит да затръшне вратата под носа му, но той се оказа по-бърз и навреме успя да пъхне крака си в процепа.
— Махай се — извика Лия, натискайки с всичка сила.
Усилията й се оказаха напразни.
Очите му учудено оглеждаха фирмената тениска на ресторант «Хутърс», комбинирана с тесни черни шорти.
— Ти си сервитьорка? — запита я настойчиво със силно изразен филаделфийски акцент.
Е, това вече изобщо не му влизаше в работата.
— Изчезвай, иначе още сега ще повикам ченгетата — предупреди го с леден глас.
— А, не ми се вярва. Последния път хич не ти се искаше да се срещаш с тях, помниш ли? — усмихна се самонадеяно младежът, разкривайки равните си бели зъби.
— Слушай — започна Лия, разтревожена, че си бе направил труда да я открие. — Нямаш работа тук. Коя от всички мои думи не разбра?
— Длъжница си ми — простичко заяви той.
— И ти предложих да ти се издължа. С чек — напомни му момичето. — Не излизам с хлапаци.
— С чек без покритие нямаше как да оправя колата си.
Непознатият направи широк жест с ръка. Тя погледна паркираната до тротоара хонда.
— Както виждам, вече си я ремонтирал — изсумтя презрително.
Очевидно нямаше нужда от нейните пари. Верижката, поклащаща се на врата му, изглеждаше от осемнайсеткаратово злато.
— Което не отменя дълга ти — настоя той и очите му блеснаха развеселено, сякаш й се подиграва.
— Виж, нямам време да се разправям сега. Ще закъснея за работа.
— При всички случаи!
— Някакъв проблем ли има? — намеси се строго трети глас.
Чуваше се някъде откъм храстите, но в следващия момент съседът се появи иззад единия ъгъл на къщата. Изглежда, бе излязъл в задния двор с намерението да се топне в горещото джакузи, защото беше загърнат само с хавлиена кърпа през бедрата и… боже мили, нищо чудно, че Пени беше почти влюбена в него!
Малкия Ал се обърна към новодошлия. Ръстът и телосложението на по-възрастния мъж не оказаха върху него ефекта, който бе очаквала, само изтриха широката усмивка от лицето му.