Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Нищо обезпокоително — заяви накрая, след като се беше уверил, че е сама в къщата.
Спряха в самия край на стълбището, съвсем близо до трепкащите си сенки.
— Благодаря ти — каза тя, стиснала парапета.
— Искаш ли да дойдеш у нас, докато пристигнат федералните? — предложи той.
Очевидно все още не се бе успокоила.
— О, не, благодаря. Видях, че вече имаш гостенка — смутено отклони поканата Пени.
— Която точно си тръгваше, когато ти се обади.
— Ами… трябва да изчакам агентът да ми се обади — обясни тя.
— А, да — съгласи се Джо. — Значи ще се оправиш сама?
— Естествено — отвърна му със сияеща широка усмивка.
— Добре.
Той заслиза по стълбите. Последното впечатление, което искаше да остави у нея, беше, че й се натяга.
— Благодаря ти — отново подвикна след него Пени, докато го изпращаше.
— Лека — помаха й Джо.
Преди да стигне до вратата на къщата си, чу, че телефонът й звъни.
Под светлината на настолната си лампа специален агент Хана Линдстром отново прегледа папката с досието на Ерик Томлинсън. Очевидно нещо й се беше изплъзнало. Ако наистина се знаеше, че той е продал рицина на терористите, защо не е било заведено дело?
Отмести поглед към смълчания телефон и си пожела най-сетне да звънне. Предишната вечер полицаите си бяха тръгнали от дома на мис Прайс с доказателството за системен тормоз, ако не и с признание за извършено престъпление, и бяха обещали да го арестуват още на следващия ден. От този момент Хана очакваше да чуе, че разпитът му е бил по-успешен, отколкото проведения от колегите й от ФБР преди толкова време.
Мъжът никога нямаше да признае, че е продал откраднатия рицин.
Нито пък имаше каквито и да било доказателства или улики, позволяващи да се допусне, че е убил бившия си партньор: никакви сметки с баснословни суми на негово име в чужди или местни банки; никаква следа, водеща към компютъра, от който е изпратен разпечатаният имейл, абсолютно нищо.
И сякаш за да обърка нещата докрай, първоначалното разследване се оказа водено от възрастен детектив, който се бе отнасял с насмешка към следствените заключения. Хана можеше само да предполага, че е имал пръст в прибързаното закриване на случая. Никога досега не се бе сблъсквала с по-нехайно отношение.
Остър телефонен звън я изтръгна от мислите й.
— Специален агент Линдстром — вдигна слушалката тя.
— Миличка!
Стомахът й се стегна едновременно от удоволствие и от чувство за вина.
— О, здравей, скъпи.
— Надявах се да се прибереш до седем.
— Знаеш, че този път работата е доста сериозна — каква опашата лъжа! Както се очертаваше, всичко щеше да се окаже съвсем просто. Полицията имаше основание да арестува Ерик Томлинсън по обвинение за психически тормоз, но ФБР нямаше причина да се намесва.
— Зная колко тежка е работата ти, бебчо. Приятно й беше да я нарича «бебчо». В такива моменти направо я разтапяше.
— Не е нужно да се криеш от мен — прибави той. — Щом не си готова, значи не си готова.
Много й се искаше да е готова. Нито един мъж на света не би могъл да бъде по-добър баща от Лутър. Можеше дори да си го представи как седи на пода и играе с тъмнокосия си наследник. Просто не виждаше себе си като майка. Ала мисълта, че съпругът й проявява такова разбиране я караше още по-горещо да желае да осъществи мечтата му.
Хана шумно затвори папката на Ерик Томлинсън.
— Вкъщи съм до десет минути — обеща, обзета от трескаво вълнение, но и от страх.
— Обичам те, миличка.
Миличка вършеше същата работа като бебчо. Затвори телефона с твърдата увереност, че постъпва правилно.
Изключи лампата, взе чантата си и се отправи към изхода.
— Довиждане, Емилио — махна на портиера, преди да излезе.
А в малкия й кабинет телефонът отново иззвъня. След четвъртия сигнал се включи електронният секретар.
— Говори сержант Макколи от щатската полиция. Относно изисканата от вас информация за Ерик Томлинсън ви уведомяваме, че все още не сме успели да задържим заподозрения. Попаднахме на следа, но засега се укрива. Включен е в Националния информационен център за престъпността, така че ако се опита да предприеме нещо, веднага ще бъде арестуван. Просто реших, че трябва да ви съобщя.