Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— По-добре — призна тя и внезапно се почувства неловко от допира му.
Имаше силни загорели ръце и твърди като гранит бедра.
Сервитьорката се приближи до масата им.
— Какво ще обичате?
— Дали ще може да ни донесете кофичка с лед? — попита Вини.
— Веднага ще проверя — отвърна момичето и се отдалечи.
— Имаш красиви крака — с благоговение отбеляза той, докато почистваше кожата около раната.
— Слушай — започна тя, твърдо решила да не обръща внимание на комплимента, а още по-малко на грижите му за нея. — Не знам как да ти го набия в дебелата глава. Нямам желание да те опознавам. Не излизам с мъже на моята възраст, да не говорим пък за хлапаци като теб.
Очите му с цвят на шоколад я изгледаха проницателно. Очевидно думите й не му направиха никакво впечатление.
— Все още си ми длъжница — напомни й той. — Кой плати вечерята ми? Аз.
— Само защото заради теб ме уволниха, идиот такъв!
— О, я стига — меко възрази младежът. — Заслужаваш много по-добра работа и си съвсем наясно с това.
Този път комплиментът му я обърка. Затвори рязко уста и се замисли върху оставащите й възможности.
— Добре тогава. Ще ти поръчам една бира. Устройва ли те? Навършил ли си необходимата възраст, за да пиеш алкохол?
— Достатъчно пораснал съм, за да умра за родината си — отбеляза той.
Е, щом казваш.
Сервитьорката се появи отново с чаша, пълна с лед.
— Не можах да намеря кофичка — каза извинително и я остави на масата пред него.
— Дамата ще ми поръча една бира «Хайнекен» — съобщи той и взе едно кубче.
— А за вас? — обърна се към Лия тя.
— За мен ром и диетична кола. Ромът да е «Капитан Морган», ако обичате.
Момичето се отдалечи. Дъхът на Офелия секна, когато Вини сложи леда върху отеклото й коляно. Той правеше леки кръгообразни движения, като се стараеше да не докосва самата рана. Бедрата й потръпнаха от удоволствие. Кубчето се разтопи бързо и намокри раздраните краища на чорапогащника й.
— Готвя се да стана лекар — неочаквано заяви той и я стрелна с поглед.
Миглите му бяха невероятно гъсти и извити.
— Сериозно ли говориш?
— Аха. Харесва ми. Смятам да следвам медицина. Тя го погледна с други очи. Очевидно момчето имаше своите достойнства. Жалко, че беше толкова малък. Ако беше с десетина години по-възрастен…
— От колко време си морски тюлен? — не че много я интересуваше.
— Три години. Будалкаше я нещо!
— Какво? И на колко си бил, когато са те взели? На дванайсет?
— Ха, ха, ха! Не, бях на седемнайсет. Освен това там не те «вземат». Избират те, след като си преминал през най-строгите тренировъчни програми в света. Завършихме едва четиринайсет от общо шейсет и шест кандидати.
Уау! Е, това говореше още нещо за него. У нея се зародиха хиляди въпроси, но ги преглътна, защото не искаше да му дава напразни надежди.
— Аз съм наполовина ирландец, наполовина италианец. Знаеш ли какво означава това? — попита я с предизвикателен тон.
— Не.
— Означава, че съм упорит и страстен. Когато пожелая нещо, винаги го получавам.
— Сериозно ли говориш? — подигра го тя, но неволно потръпна.
— Когато бях на седем, гледах по «Дискавъри» документален филм за морските тюлени. И реших, че искам да стана точно такъв.
— А сега искаш да следваш медицина — подхвърли Лия.
— Ами да. Защото освен всичко друго обичам предизвикателствата. Вероятно затова ми харесваш толкова.
Признанието му я стресна.
— Губиш си времето.
— Е, ще видим. Разбира се, ако искам да следвам медицина, първо ще трябва да завърша колежа — продължи той, сякаш изобщо не го бе прекъсвала. — Вземам по два семестъра наведнъж.
— Очевидно си доста зает.
— Обзалагам се, че и ти си учила в колеж.
— Не грешиш.
Чувстваше са като хванато в капан диво животно. Вини впери в нея проницателния си поглед.
— Какво си учила?
— Журналистика — когато въобще ходех на лекции.
— Завърши ли?
— Аха.
Благодарение на Пени, която попълваше на машина документите и всеки ден я караше до рехабилитационния център, докато най-сетне стъпи на краката си.
— В такъв случай защо работиш като сервитьорка? Трябва да си в някоя телевизия, в радио или нещо подобно.
— Бих могла, ако исках — обясни тя с пресилена самоувереност. — Допада ми идеята да слухтя наоколо и да откривам разни интересни истории.
— Тогава давай напред. Какво ти пречи?
— Не знам — призна Лия и остави чашата с питието. Ромът беше преминал от празния й стомах в кръвта и вече я бе ударил в главата.