Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Като момче, на което му се бе наложило да порасне прекалено бързо, той отрано бе приучен да поема отговорност. Само най-смелите оцеляваха на източния бряг на Филаделфия, където на всеки ъгъл дебнеха банди и наркотици. От деня, в който баща им ги бе напуснал, до момента, в който бе завършил военната школа и бе станал морски тюлен, нямаше препятствие, което не би могъл да преодолее. Да спечели Офелия, нямаше да му е толкова трудно.
Поръчаното сирене пристигна. Той изяде половината, преди да отмести чинията и да си поръча лимонов пай. Следващия път, когато тя мина покрай него, загреба с пръст част от сметаната и я попита със странен израз на лицето:
— Искаш ли да го оближеш?
— Не — равно отвърна тя, но устните й трепнаха.
Беше се загледала към него, когато кракът й неочаквано се заклещи между два стола, таблата полетя и на земята се разбиха няколко полупълни чаши. Газирана вода се плисна по стената, върху килима се разхвърчаха кубчета лед.
— Мамка му! — погледът й бързо се обърна към вратата на офиса, намиращ се до самата кухня, където, както можеше да се предположи, веднага се появи главата на управителката.
— Пак ли ти, Лия? — извика строго жената и ярко изчервените й устни се свиха презрително.
— Съжалявам — измърмори момичето. — Ей сега ще почистя.
— Имаш клиенти, които трябва да обслужиш — разпореди се управителката и дръпна кърпата от ръцете й. — Аз ще се заема с това. Кълна се, че ако не се научиш как се носи табла, скоро ще те изхвърля от тук.
Дочул размяната на реплики, Вини очакваше Лия, както я наричаха всички, да постави жената на място. Ала вместо това тя кимна на бармана да налее нови питиета и каза тихо:
— Няма да се повтори повече.
Почувствал неволно възхищение, той се опита да привлече вниманието й:
— Хей! — подвикна високо, за да могат всички да чуят думите му. — Тя просто ти завижда, защото не може да напъха задника си в твоите тесни шорти.
Управителката му отправи убийствен поглед.
Офелия се засмя. Младият мъж не можа да прецени дали докато чакаше да бъдат изпълнени поръчките, изпитва благодарност към него, или й идва да го убие.
Небето отвън бързо тъмнееше. Заведението започна да се изпразва. Вини гледаше деветия рунд на боксовия мач. С периферното си зрение наблюдаваше как Лия взема поръчката на двама велосипедисти. Стори му се, че единият от тях леко я плесна отзад.
— Този стар развратник не те ли закачи? — попита, когато тя се приближи до бара.
— Не съм забелязала — отвърна му студено.
— Как така не си забелязала?
Тя повдигна рамене.
— О, това се случва постоянно. Нищо особено.
— Не е… — ако се беше случило с малката му сестричка Изабела, щеше да стане нещо много особено.
— Успокой се, Малък Ал. Мога да се справя сама.
Беше прекалено изненадан от обръщението, което без съмнение отново бе свързано с Ал Пачино, за да спори.
Вини не откъсваше поглед от нея, докато тя отнасяше двата студени чая към масата на мъжете. Нямаше никакво съмнение, че косматият дядка с татуировките сложи ръка върху сърцевидния й задник.
С пресилена усмивка, Лия я хвана, отмести я върху масата и я потупа приятелски.
— Добро момче. Кротко, момче.
Значи така се справяше сама?
Вини бързо се изправи. Не, това не беше редно.
Като се връщаше към кухнята, тя му препречи пътя.
— Сядай си на мястото — предупреди го шепнешком. — Да не си посмял да ми създаваш неприятности.
— Просто ще си поговоря с него.
— О, няма да правиш нищо подобно.
Хвърли неспокоен поглед към канцеларията на управителката.
— Проблем ли има, Лия? — гласът на жената стържеше като нокът върху черна дъска.
— Не, нищо подобно.
— Напротив, има — възрази Вини и се обърна към достолепната дама. — Допустимо ли е в заведението ви сервитьорките да бъдат опипвани от клиентите?
— Разбира се, че не — обиди се управителката.
— В такъв случай трябва да ви уведомя, че онзи стар мераклия току-що я плесна отзад. Какво смятате да направите по въпроса?
— Е, надявам се, че си му казала да престане — обърна се тя към Офелия.
— Да, естествено. Няма проблем — момичето понечи да мине покрай младежа, но той издърпа тефтера за поръчки от ръцете й.
— Имате ли нещо против да ги обслужите вие? — попита той.
— Моля? — извика жената. — Аз не съм сервитьорка. Обслужването на масите е нейно задължение, не мое.