Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Отново беше Ерик. Ала за нейна изненада, този път имаше продължение: «Ззззащо правите ттттова? Зззащо? Ще сссвършите мъртви… като бббаща си!» Телефонът изщрака и гласът уведоми: «Край на обаждането».
Пени остана неподвижна. Силните удари на сърцето й я разтърсваха. Но в следващия момент осъзна, че това беше доказателството, което им беше нужно.
Грабна бързо слушалката, за да уведоми властите. Визитната картичка на специален агент Линдстром беше закрепена върху корковата дъска на стената. До нея, върху парче хартия с почерка на Лия бяха надраскани името и номерът на Джо.
Докато избираше Хана, тя се загледа в цифрите. Как ли сестра й бе успяла да се добере до телефона на съседа?
Обаждането й до агента бе прехвърлено на гласова поща и тя остави малко трескаво съобщение, завършващо с молба да й позвънят колкото може по-скоро.
Затвори и се огледа, внезапно усетила колко тъмна и тиха е цялата къща. Ами ако не беше сама? Напрегнато се ослуша. Откъм горния етаж сякаш идваше някакъв приглушен шум.
Страхът я подтикна да грабне телефона за втори път. Набра цифрите от номера на Джо, като категорично отказа да си отговори на въпроса защо звъни точно на него от всичките си останали познати.
— Монтгомъри.
Дори само звукът на гласа му разля топлина из цялото й тяло.
— Здрасти, аз съм Пени. Знам, че сте много зает, но бихте ли могли да отскочите до нас за минутка?
Коженият му диван изскърца.
— Случило ли се е нещо? — попита той, очевидно доловил тревогата й.
— Искам да чуете нещо на телефонния ми секретар.
— Идвам веднага.
Тя се втурна към верандата да го посрещне, прекалено уплашена, за да се заеме с подреждането на покупките.
Джо откри Пени да кърши тревожно ръце на предната веранда. Широко отворените й и пълни с ужас очи му подействаха като удар в корема.
— Какво се е случило? — попита отново.
— Да влезем вътре. Искам да чуете това.
Хвърляйки подозрителен поглед към стълбището, тя го отведе в кухнята, където върху плота все още стояха пълните с продукти торби. Без да им обръща внимание, натисна бутона на телефона, закрепен на стената.
Докато Джо слушаше тежкото дишане и обърканото, пропито с паника съобщение, тя обви ръце около тялото си, сякаш се опитваше да се защити.
— Той признава, че е убил баща ми — обади се тя с удивление, щом машината изключи. — Ето го доказателството, от което се нуждаехме. — Опитваше се да говори спокойно, сякаш обаждането не я бе притеснило, ала не можеше да го заблуди.
— Значи това е мъжът, който ви тормози — предположи Джо, като пропусна да спомене, че непознатият не бе признал да е убил, когото и да било.
— Да, бившият колега на татко — потвърди Пени. — Същият, който според нас е откраднал и е продал рицина на терористите.
— След което е предизвикал автомобилната катастрофа — добави той за по-голяма яснота.
— Да.
— Ако си спомням правилно, споменахте, че ФБР се е заело със случая.
— Точно така. Току-що се обадих на специалния агент и оставих съобщение. Надявам се да ми позвъни всеки момент.
— Не се съмнявам.
Тези широко отворени, уплашени очи я правеха да изглежда изключително уязвима и женствена, а избелелите дънки и плътно прилепналия розов пуловер очертаваха стройните й бедра и малките, но съвършени гърди.
— Радвам се, че Офелия не е била вкъщи, за да вдигне телефона — задъхано говореше тя. — Щеше да се разстрои съвсем. Но сега разполагаме със записа на признанието. Това със сигурност ще ускори ареста му.
Нервното й бърборене издаваше обзелата я тревога. Джо инстинктивно пристъпи напред и леко я притисна към себе си, за да я успокои.
— Ще го хванат съвсем скоро — увери я той.
Не бе имал намерение да влага нищо интимно в прегръдката, но тя се почувства достатъчно окуражена от нея, за да попита:
— Как мина пътуването?
— Добре — отвърна Джо и отпусна ръце. — Радвам се, че отидох.
Отново бе възвърнал способността си да диша спокойно. Да, онази нощ се бяха случили ужасни неща, но вината не беше изцяло негова.
— Благодаря, че си направил тиквите — подхвърли Пени с лека усмивка, която го накара да впери поглед в пълните й устни.
— Няма защо — помежду им премина някакво странно, непознато усещане. — Искаш ли да огледам горе? — предложи той. — Просто да сме сигурни, че никой не се крие там?
— Ще го направиш ли? — с облекчение си отдъхна тя.
Разбира се.
Джо огледа всички стаи на първия етаж, после се затича по стълбите, вземайки стъпалата по две, докато Пени подтичваше след него. Той провери в килерите, надникна под леглата и през цялото време с мълчаливо одобрение оглеждаше обстановката. Нейната спалня беше чиста и подредена, навсякъде се носеше нежно ухание на роза. В стаята на Офелия цареше хаос.