Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Едва ли ще можете да се справите с теста на Войт-Кампф. Това изисква немалък опит. А сега, моля слушайте внимателно. Въпросите се отнасят до ситуации, в които бихте могли да попаднете. От вас искам само да ми съобщите становището си, нищо повече. При това, ще ви моля да отговаряте колкото се може по-бързо. Един от измерваните параметри е времето за отговор — той подбра първия въпрос. — Седите пред телевизора и изведнъж забелязвате, че на ръката ви е кацнала оса.
Декард хвърли къс поглед на часовника и после провери двата индикатора.
— Какво е това оса? — запита го Люба Люфт.
— Жилещо летящо насекомо.
— О, колко интересно! — очите й се разшириха с детинско учудване, сякаш току що бе разкрил пред нея тайната на сътворението. — Наистина ли ги има още? Никога не съм виждала.
— Измрели са заради радиоактивния прах. Не знаете ли какво е това оса? Сигурно сте виждала, те са изчезнали само преди…
— Как е оса на немски?
Той се опита да си спомни немската дума, но не можа.
— Английският ви е чудесен — ядоса се Рик.
— По-скоро чудесно е произношението ми — поправи го тя. — Така и трябва да е, заради моите роли, заради Пърсъл, Уолтън и Уилиамс. Но речникът ми не е особено богат — Люба го погледна засрамено.
— Wespe — спомни си най-сетне той.
— Ах, да, eine Wespe — тя се засмя. — И какъв беше въпросът? Вече го забравих.
— Ще опитаме с друг.
И без това вече беше невъзможно да се отчете реакцията.
— Гледате стар довоенен филм по телевизията. Следва сцена на банкет, основното блюдо, — той пропусна останалото и завърши: — е варено кучешко, задушено с ориз.
— Никой не би убил и изял куче — отвърна Люба Люфт. — Та те струват цяло състояние. Сигурно става дума за имитация на куче, нали? Права ли съм? Само че изкуствените кучета са пълни с жици и моторчета и не стават за ядене.
— Но това е отпреди войната — възрази той.
— Преди войната не съм била родена.
— Но все пак сте гледала стари филми по телевизията?
— Този филм филипински ли е?
— Защо?
— Защото, — обясни Люба Люфт, — доколкото знам да се ядат пълнени кучета с ориз е филипински обичай. Някъде съм го чела.
— Аз искам от вас отговор, становище. Искам да разбера какво чувствате?
— Към филма ли? — тя се замисли. — Ще превключа на друга програма — с Бъстър Приятелчето.
— Защо?
— Ами, — сви рамене тя, — кой би искал да гледа някакъв стар филипински филм? Доколкото знам, там никога не се е случило нищо интересно — тя го погледна с невинна усмивка. Индикаторните стрелки на прибора танцуваха във всички посоки.
— Наемате бунгало в планината — продължи той след известна пауза.
— Ja — тя кимна. — Продължавайте. Чакам.
— В район, където все още има растителност.
— Моля? — тя постави ръка на ухото си. — Не ви разбрах.
— Все още има дървета и храсти. Бунгалото е построено от грубо сковани трупи, вътре има голяма каменна камина. По стените висят стари карти, гравюри на Къриър и Айвс, а над камината е окачена глава на елен с огромни разклонени рога. Вашите приятели се наслаждават на приятния интериор и…
— Не разбрах какво значат думите „Къриър“, „Айвс“ и „интериор“ — прекъсна го Люба. Имаше съвсем откровен вид. — Почакайте — тя вдигна ръка. — Поставя се на ориза, който върви с кучето. Къриър трябва да е къри, подправка за ориз. Така поне е на немски — „къри“.
Декард нямаше никаква представа дали семантичната мъгла, в която плуваше Люба беше предизвикана нарочно, или не. След като обсъди въпроса със себе си, той реши, че не му остава нищо друго освен да продължи.
— Имате среща с мъж, — не се отказваше той, — и той ви кани да посетите апартамента му. Докато сте…
— О, не — прекъсна го отново Люба. — Няма да отида. Ето ви един лесен отговор.
— Но въпросът не е в това!
— Погрешен въпрос ли избрахте? Но аз ви разбрах, защо смятате, че сте сбъркали? Нима мислите, че не бих могла да ви разбера? — тя се почеса нервно по бузата и сякаш без да иска отлепи датчика. Електрода падна на пода и се изтъркаля под масичката. — О, Боже — възкликна тя и се наведе да го вдигне. Разнесе се рязък звук от разкъсан плат. Изглежда бе пострадал сценичният костюм.
— Аз ще го взема — Рик я отмести, коленичи до масичката и напипа мъничкия диск.
Когато се изправи, право в лицето му бе насочено дулото на лазер.
— Въпросите ви, — заговори с хладен, безчувствен глас Люба, — се въртят около темата за секса. Така и предполагах, че ще стане. Вие не сте полицай, вие сте сексуален маниак.
— Бих могъл да ви покажа удостоверението си — той посегна към вътрешния си джоб. Но ръката му бе започнала да трепери видимо, също както при срещата с Полоков.