Мечтаят ли роботите за електроовце?

— Приемам го за сведение — Рик понечи да изключи.

— Без моята помощ, — продължи Рейчъл, — вероятно вие просто ще станете поредната жертва.

— Довиждане — Декард затвори. Що за свят е това — чудеше се Рик — където андроид предлага помощта си на един наемен ловец? — Той отново позвъни на оператора. — Повече не искам да ме свързвате със Сиатъл — нареди Рик.

— Разбрано, мистър Декард. Появи ли се мистър Кадалий?

— Още го чакам. Надявам се да пристигне скоро, защото няма да остана дълго тук.

Тъкмо се беше задълбочил в досието на Люба Люфт и на покрива само на няколко крачки от него се спусна едно такси. От вътре излезе едър около петдесет годишен мъж с червендалесто лице, облечен в помпозно на вид палто, последна руска мода. Мъжът пристъпи напред усмихнат и протегна ръка.

— Мистър Декард? — запита той с плътен славянски акцент. — Наемният ловец на полицейското управление в Сан Франциско?

Празното такси се издигна нагоре и мъжът го проследи със замислен поглед.

— Аз съм Шандор Кадалий — представи се той, отвори вратата и се пъхна на седалката до Рик.

Докато си стискаха десниците, Декард забеляза, че руският офицер е въоръжен с необичаен на вид боен лазер, какъвто не бе виждал досега.

— Ах, това ли — Кадалий беше забелязал интереса му. — Любопитно, нали? — той измъкна лазера от кобура. — Сдобих се с него на Марс.

— А аз си мислех, че познавам всички видове оръжия. Дори и тези, които се произвеждат в колониите.

— Тези ги произвеждаме ние — обясни руснакът, а широкото му червендалесто лице грееше от гордост. Приличаше на славянски дядо Коледа. — Харесва ли ви? Най-съществената разлика е че… ето, вземете го.

Кадалий напъха лазера в ръцете на Рик, и той го разгледа внимателно, оценявайки функционалните различия през призмата на придобития с годините опит.

— Та кое казвате е най-същественото, което го отличава от другите? — запита Рик.

— Натиснете спусъка.

Декард насочи дулото към отворения прозорец и натисна спусъка. Но изстрел не последва. Той погледна въпросително Кадалий.

— Спусъковия механизъм, — обясни съветският полицай, — не е прикачен. Той остава у мен. Виждате ли? — той разтвори ръка и му показа миниатюрния уред. — Оттук мога дари да направлявам посоката на изстрела, в известни граници. Независимо от това накъде е насочено оръжието.

— Вие не сте Полоков, вие сте Кадалий — произнесе Рик.

— Изглеждате ми объркан. Не искате ли да кажете обратното?

— Исках да кажа, че вие сте Полоков — избягалият андроид. Не сте никакъв съветски полицай — поправи се Рик като незабелязано включи сигнала за опасност.

— Но защо не може да стреля лазера? — зачуди се Кадалий-Полоков, докато натискаше трескаво дистанционния спусък в ръката си.

— В колата има резонатор на синусоидна вълна — обясни Рик. — Тя разстройва лазерната емисия и превръща лъча в разсеяна светлина.