Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Значи ще се наложи да ви прекърша вратлето.
Андроидът захвърли ненужното вече устройство и протегна ръце към шията на Рик.
В мига, когато ръцете на лъже-полицая се сключваха на врата му, Рик стреля от упор със своя старомоден, но изпитан 38-калибров Магнум, който носеше винаги в кобур под мишницата. Куршумът попадна право в челото на андроида и черепната кутия се пръсна. Мозъчното устройство, което управляваше Нексъса се разлетя на хиляди дребни парченца, които се завъртяха в тясното купе на хелимобила, сякаш понесени от вихър. Част от тях се посипаха върху Рик като радиоактивен прах. Онова, което остана от андроида след изстрела отхвръкна към насрещната врата, отскочи от нея е се блъсна в Рик. Наложи се да се бори с предсмъртно потръпващия механизъм.
Най-сетне Декард успя да включи с трепереща ръка видеофона и да се свърже с управлението.
— Докладва Рик Декард — произнесе дрезгаво той. — Предайте на Хари Брайън, че отстраних Полоков.
— Отстранили сте Полоков. Той ще разбере, така ли?
— Да — кимна Рик и изключи.
„Божичко, този път беше съвсем близо — мислеше си Декард. — Изглежда недооцених предложението на Рейчъл. Още малко и той щеше да ме отстрани. Но все пак се справих с Полоков.“
Надбъбречните жлези постепенно намаляваха секрецията на адреналин към кръвта му, сърцето успокояваше бесния си ритъм, дишането ставаше все по-равномерно. Но въпреки това целият се тресеше.
„Току що изкарах първите хиляда долара — повтаряше си той. — Значи, все пак си заслужаваше. И освен това, реагирам по-бързо от Дейв Холдън. Разбира се, бях подготвен след онова, което се случи с Дейв. Което не може да се каже за него.“
Той включи отново видеофона и набра домашния си номер. Междувременно треперенето беше понамаляло и Рик успя да запали цигара.
На екрана се появи лицето на Айран, тъжно и сгърчено, след шестте часа депресивно самобичуване, което бе програмирала за днес.
— О, здравей, Рик.
— Какво стана, нали преди да изляза набрах за теб програма 594?
— Промених комбинацията веднага след като излезе. Какво искаш? — гласът й звучеше привично унило. — Толкова съм изтощена и вече не храня надежди за нищо. Дори и за нашия брак. Знам, че не е далеч денят, когато някой от твоите андроиди ще ти види сметката. Това ли искаше да ми кажеш, Рик — че някой андроид те е спипал?
Зад гърба й се носеше гръмкия глас на Бъстър Приятелчето и заглушаваше думите й. Рик виждаше как се мърдат устните й, но почти не можеше да различи отделните думи.
— Слушай — прекъсна я. — Чуваш ли ме? Попаднах на нещо важно. По следите съм на нов тип андроиди, с които засега мога да се справям единствено аз. Вече успях да отстраня един, така че началото е дадено. Знаеш ли какво ще направим още преди да свърша с тях?
— Ох — въздъхна тя и кимна.
— Но аз още не съм ти казал!
Можеше и да не й казва. Този път депресията й беше толкова тежка, че най-вероятно просто нямаше да го чуе. Все едно, че разговаряше във вакуум.
— Ще се видим довечера — произнесе огорчено Рик и удари с юмрук клавиша.
„Дявол да я вземе — кипна той. — И защо ли си рискувам живота? Абсолютно й е безразлично, дали ще притежаваме щраус, или не. Трябваше да се отърва от нея преди две години, когато бяхме решили да се развеждаме. Всъщност и сега не е късно.“
Той се наведе мрачно към пода и събра разпилените страници, сред които беше и досието на Люба Люфт. „Ето че пак съм сам, без поддръжка — мислеше си Рик. — Дори андроидите, които преследвам притежават по-голяма жизненост и желание за живот отколкото моята съпруга. Тя няма какво да ми даде.“
Кой знае защо отново си спомни за Рейчъл Роузен. И изведнъж осъзна, че това което го посъветва, що се отнася до психологията на Нексъс-6 се оказа вярно. Би могъл да се възползва от помощта й, стига разбира се да не предявява претенции към възнаграждението.
Срещата с Кадалий-Полоков бе променила коренно намеренията му.
Рик включи двигателя на хелимобила, издигна се право нагоре и пое в посока към сградата на операта, където, съдейки по бележките на Дейв Холдън, би трябвало да намери Люба Люфт.
Мислите му го отнесоха към предстоящата среща с нея. Някои от женските екземпляри на андроидите бяха доста привлекателни, случвало се бе дори да изпитва физическо влечение към тях и това му се струваше странно, защото макар интелектуално да осъзнаваше, че това са само машини, това не повлияваше чувствата му.
Като в случая с Рейчъл Роузен. Или не, тя е някак прекалено крехка. И не особено развита, особено що се отнася до бюста. Фигурата й е като на дете, плоска и слаба. Би могъл да избере нещо по-добро. Какво пишеше в досието за възрастта на Люба Люфт? Той порови с ръка без да изпуска управлението и най-сетне намери графата „възраст“. Двадесет и осем години. На външен вид — когато става дума за андитата, това бе единственият възможен критерий.