Мечтаят ли роботите за електроовце?

— Доста неприятно усещане — да откриеш неочаквано, че си заподозрян в списъка на наемен ловец. Или какъвто сте всъщност, мистър Декард — Гарланд натисна копчето на интеркома и рече: — Изпратете един от наемните ловци при мен. Не ме интересува кой — той пусна копчето. — Фил Ресч ще е тук след минута. Искам да видя какво е записано в неговия списък преди да продължа.

— Предполагате, че в неговия списък ще фигурирам аз? — запита Рик.

— Възможно е. Скоро ще узнаем. В подобна критична ситуация човек трябва да е съвсем сигурен. Не бива да се рискува. Ето например във вашите документи — Гарланд почука с пръст по листата, — съм представен не като полицейски инспектор, а като застрахователен агент. Всичко останало отговаря на истината — описание, възраст, навици, домашен адрес. Няма съмнение — става дума за мен. Вижте сам — той побутна документа към Рик, който на свой ред го разгледа внимателно.

Вратата на кабинета внезапно се отвори и на прага застана висок, мършав мъж с изострени черти на лицето, масивни очила с рогови рамки и прошарена вандайкова брада. Гарланд се надигна и посочи Рик.

— Фил Ресч — Рик Декард. И двамата сте наемни ловци, така че, време е да се запознаете.

След като си стиснаха ръцете, Фил Ресч запита:

— В кой град работите вие?

Вместо Рик отвърна Гарланд.

— В същия, в който и ти. Сан Франциско. Ето — погледни неговия списък. Този е следващия — той му показа досиетата на Рик.

— Слушай, Гар — възкликна Фил Ресч. — Ами че това си ти!

— Има още — рече Гарланд. — В неговия лист са също така Люба Люфт — оперната певица и Полоков — когото вече е отстранил. Помниш ли Полоков? Е, вече е мъртъв. В момента в лабораторията правят анализ на костния мозък.

— Разбира се, че го помня — кимна Фил Ресч. — Червендалестият здравеняк от съветската полиция, който приличаше на дядо Коледа — той се замисли и почеса брадата си. — Знаеш, ли идеята да се изследва костното му вещество не е съвсем лоша.

— Какво искаш да кажеш? — попита обидено Гарланд. — Нали трябва да докажем, че този човек не е имал никакво законно основание да застрелва Полоков. Той твърди, че не е убивал никого, а само е „отстранил един андроид“.

— Полоков ми се стори малко странен — обясни Фил Ресч. — Прекалено хладен. Логичен, пресметлив и самовглъбен.

— Руснаците са си такива по природа — поясни раздразнено Гарланд.

— Тази Люба Люфт не съм я срещал никога — продължи Фил Ресч. — Слушал съм нейни записи — той се обърна към Рик. — Подложихте ли я на теста?

— Тъкмо бях започнал — отвърна Декард. — Но тя се мъчеше да го провали. Малко след това извика патрулния полицай и всичко приключи.

— А Полоков?

— Той въобще не ми даде подобна възможност.

— Предполагам, — заговори сякаш на себе си Фил Ресч, — че не сте имали възможност да изследвате и инспектор Гарланд?

Естествено, че не е имал — подскочи като ужилен Гарланд. Лицето му в миг почервеня.

— Какъв тест използвате? — запита Фил Ресч.

— Шкалата на Войт-Кампф.

— За пръв път го чувам — Фил Ресч и инспектор Гарланд размениха многозначителни погледи. — Винаги съм смятал, — продължи Фил, — че най-доброто място, където може да се скрие един андроид е някоя голяма полицейска служба. Като УЪРЛДПОЛ, например. От мига, в който се запознах с Полоков винаги макар и подсъзнателно съм искал да го подложа на изследване. Но все нямаше подходяща възможност. Не би могло и да има и точно заради това мястото е удобно за прикритие на избягали андроиди.