Мечтаят ли роботите за електроовце?

Рик седна в близкото кресло и постави до себе си куфарчето.

— Дойдох за да извърша стандартно изследване на вашия личностен психо-профил. Ще ни отнеме само няколко минути.

— Необходимо ли е това? — тя махна с ръка към натрупаните пред нея партитури. — Имам ужасно много работа.

И все пак в тона й се усещаше някакво трагично предчувствие.

— Да, необходимо е — той се зае да подрежда апаратурата.

— Това тест за интелектуално равнище ли е?

— Не, за емпатия.

— Трябва да си сложа очилата — тя се пресегна към полу-отвореното чекмедже на масичката.

— Щом можете да различавате нотите без очила, ще се справите и с теста. Трябва само да ви покажа няколко снимки и да ви задам въпроси към тях. А сега… — той се изправи наведе се над нея и прилепи датчика към бузата й. — Ще нагласим и светлината — обясняваше той докато насочваше светлинния източник към очите й — и ето че сме готови.

— Вие да не мислите, че съм андроид? Това ли е? — гласът й съвсем отпадна. — Аз не съм андроид. Никога не съм била на Марс, дори не знам как изглеждат тези андроиди! — изкуствено удължените й ресници неволно затрепериха. Рик забеляза, че тя отчаяно се мъчи да запази спокойствие. — Сигурно някой ви е съобщил, че тук в операта се крие андроид? С удоволствие ще ви помогна да го заловите. Нали ако аз самата бях андроид никога не би поискала да ви помогна?

— Андроидът, — обясни Декард, — обикновено е равнодушен към съдбата на другите андроиди. Това е една от характерните черти, които ни помагат да ги открием.

— В такъв случай, — заяви мис Люфт, — вие трябва да сте андроид.

Тези думи го накараха да замръзне. Той я погледна изненадан.

— Защото, — продължи тя, — вашата работа е да ги избивате, нали? Вие сте… как се наричат?

— Наемни ловци — помогна й Рик. — Но аз не съм андроид.

— А вие самият, — запита го тя с нараснало самочувствие, — подлагали ли сте се на този тест?

— Да — кимна Рик. — Преди доста време, когато постъпвах на работа в полицията.

— Ами ако тези спомени са фалшиви? Нали андроидите също понякога имат спомени, макар и изкуствени?

— Моят началник знае за този тест. Преминаването му е задължително.

— Но не е изключено вие да сте убили истинския човек, който някога е бил подлаган на този тест и след това да сте заели неговото място. Без да се досети вашият началник — тя го разглеждаше усмихната. Сякаш го подканваше да се съгласи.

— Да започваме с теста — рече той и извади листа с въпросите.

— Ще се подложа на вашия тест, — заяви Люба Люфт, ако преди мен се подложите вие.

Той отново я погледна изненадан.

— Не мислите ли, че така ще е по-справедливо? — запита го тя. — Така ще мога да бъда сигурна във вас. Не знам защо, но ми се струвате ужасно странен, дори страшен — тя потрепери, сетне се усмихна отново. Обнадеждващо.