Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
Съдебната палата на Мишън стрийт, на чийто покрив се спусна патрулната кола, съчетаваше в себе си модерен архитектурен дизайн с елементи от времето на барока. Рик Декард беше впечатлен от всичко и най-вече от факта, че я виждаше за пръв път в живота си.
Само няколко минути след приземяването Рик Декард вече беше обвинен в престъпна дейност.
— Член 304 — подвикна сержант Грамс на полицая зад бюрото. — А също така 612, алинея втора. И още преднамерено самоидентифициране в ролята на полицай.
— Това е 406 — алинея втора — рече другият полицай и се зае да попълва формуляра. На лицето му беше изписана досада. По всичко личеше, че смята за маловажно делото на Рик.
— Насам — сержант Грамс го задърпа към една добре позната на вид масичка с апаратура. — Тук ще снемем отпечатък от мозъчните ви вълни — обясни Грамс. — За да ви идентифицираме.
— Знам — изръмжа Рик.
Правил го беше не веднъж в онези отдавна отминали дни, когато и той бе работил като патрулен полицай. Колко ли пъти бе придружавал заподозрени към тази масичка. Може би не точно към тази.
След като регистрираха мозъчните му вълни, поведоха го към друго, не по-малко познато бюро. Почти рефлексивно, Декард се зае да вади всичко ценно от джобовете си. И все пак всичко наоколо му се струваше някак нереално. Кои бяха тези хора? И ако това място наистина съществуваше, защо той не знаеше нищо за него? Нито пък те бяха чували за неговото управление. Две успоредно действащи полицейски управление неговото и тяхното. Без никаква връзка по между си — поне доколкото му беше известно. Или може би има връзка? Просто не можеше да повярва, че през всичките тези години не са се засичали. Стига, разбира се, това наистина да беше полицейско управление, на каквото приличаше.
Към Рик се приближи един цивилен служител. Вървеше бавно, с отмерена крачка и го разглеждаше любопитно.
— Този за какво е? — пита той.
— Подозрение в убийство — отвърна Грамс. — Намерехме и тялото — в неговата кола. Но той твърди, че това бил андроид. В момента изчакваме резултатите от анализа на костния мозък. Всеки момент ще се обадят от лабораторията. Заподозреният се представя за полицейски служител — твърди, че е наемен ловец. По такъв начин е проникнал в гримьорната на една оперна актриса и започнал да й задава неприлични въпроси. Но тя се усъмнила в самоличността му и позвънила в полицията — Грамс отстъпи назад и попита: — Ще го поемете ли, сър?
— Да — кимна цивилният полицай. Имаше сини, безизразни очи, плътни устни и червендалест нос. Той разгледа още веднъж Рик и протегна ръка към куфарчето.
— Какво носите тук, мистър Декард?
— Материали и апаратура за прилагане теста на Войт-Кампф. Тъкмо подлагах на изследване една заподозряна, когато се появи сержант Грамс и ме арестува. — Той наблюдаваше как цивилният служител се рови из съдържанието на куфарчето и разглежда внимателно всеки обект. — Въпросите, които задавах на мис Люфт са от стандартния В-К справочник, отпечатан в…
— Познавате ли Джордж Глисън и Фил Ресч? — запита го ненадейно служителят.
— Не — поклати глава Рик. Имената му бяха съвършено непознати.
— Това са двамата наемни ловци на северна Калифорния. И двамата са прикрепени към нашето управление. Може би ще имате честа да се срещнете с тях, докато сте тук. А вие самият, мистър Декард, сигурен ли сте, че не сте андроид? Питам ви, защото не веднъж в миналото сме попадали на избягали андита, които са се представяли за наемни ловци на андроиди.
— Не съм андроид — рече Рик. — Ако искате, можете да ме подложите на теста на Войт-Кампф. И друг път са ме подлагали на него, така че не се боя от резултата. Защото знам какъв ще бъде той. Мога ли да се обадя на жена си?
— Имате право на едно обаждане. На нея ли ще се обадите или на адвоката си?
— Ще се обадя на жена си — отвърна Рик. — А тя ще ми намери адвокат.
Полицейският служител му подаде жетон и махна с ръка.
— Видеофонът е там.
Той проследи с поглед Рик, докато пресичаше стаята. След това се обърна и отново се зае да изучава съдържанието на куфарчето.
Рик пъхна жетона, набра номера и зачака. Измина съвсем малко време, но на него му се струваше, че е била цяла вечност.
Най-сетне на екрана се появи женско лице.
— Ало?
Това не беше Айран. Никого преди не беше виждал тази жена.
Рик затвори и неохотно се върна при служителя.
— Нямахте късмет? — попита цивилният полицай. — Добре, ще ви позволим още едно обаждане. Ние тук, в нашето управление имаме либерални възгледи. Не мога да ви позволя да се обадите на някой поръчител, защото засега няма да ви пускаме под гаранция. След като бъдете привлечен под…