Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Но той беше на екрана — рече Рик. — Аз говорих с него и той ми каза, че иска да разговаря с вас. Сигурно веднага след това е прекъснала връзката. Нали сам видяхте — инспектор Брайън се появи на екрана и след това се изгуби.
Декард беше объркан.
— Вече приключих с разпита на мис Люфт — отвърна сержант Грамс. — А сега, Декард, време е да се отбием в управлението за да си поговоря с вас.
— Добре — съгласи се Рик. После се обърна към Люба Люфт: — След малко се връщам. Още не съм приключил с вас.
— Той е извратен — Люба Люфт хвърли уплашен поглед на сержант Грамс. — Побиват ме тръпки като го слушам — тя потрепери.
— За коя опера репетирате в момента? — запита я сержантът.
— „Вълшебната флейта“ — подхвърли Рик.
— Не питам вас, а нея — едрият полицай го погледна с отвращение.
— Нямам търпение по-скоро да отидем в управлението — отвърна Рик. — Там всичко ще се изясни.
Той подхвана дръжката на куфарчето и се отправи към вратата на гримьорната.
— Първо ще ви обискирам.
Сержантът плъзна ръце по него и извади пистолета и бойния лазер. Той разгледа внимателно и двете оръжия и подуши дулото на пистолета.
— С това нещо е стреляно неотдавна — отбеляза Грамс.
— Преди малко отстраних един андроид — обясни Рик. — Останките му се намират в колата ми, на покрива.
— Добре — рече сержант Грамс. — Да се качим и да погледнем.
Двамата се отправиха заедно към вратата. Мис Люфт ги следваше отзад.
— Няма да се върне обратно, нали сержант? — запита тя. — Ужасно ме е страх от него, той се държи толкова странно.
— Ако наистина горе в колата му открием нечие тяло, — обясни сержантът, — то тогава със сигурност няма да се върне.
Той сръга Рик пред себе си и го насочи към асансьора. Само след миг те бяха на покрива на операта.
Сержант Грамс разтвори вратата на хелимобила и мълчаливо разгледа тялото на Полоков.
— Това е андроид — обясни Рик. — Изпратиха ме да го открия. За малко той да ме спипа пръв. Престори се на…
— В управлението ще ви разпитат подробно за случая — прекъсна го сержант Грамс. После отвори вратата на своя хелимобил, с полицейски опознавателни знаци и го набута вътре. Седна до него, свърза се по радиото с управлението и нареди някой да дойде за Полоков.
— Добре, Декард — рече Грамс като приключи, — време е да тръгваме.
Патрулната кола се издигна с рев нагоре и полетя на юг.
Изведнъж Рик осъзна, че нещо не е съвсем както трябва. Сержант Грамс бе насочил колата в погрешна посока.
— Доколкото знам, — рече Декард, — Съдебната палата е на Ломбард стрийт.
— Това е старата Съдебна палата — отвърна полицаят. — Новата е на Мишън стрийт. Сградата на предишната отдавна трябва да е рухнала. Никой не я е използвал от години. Преди колко време казахте, че сте постъпили на работа?
— Закарайте ме там — не му обърна внимание Рик. — На Ломбард стрийт.
Едва сега бе прозрял целия план на андроидите. Вероятно не му оставаше още дълго да живее. Краят му беше близо, също както и за Дейв, но старият хитрец все пак се беше отървал.
— Ама певицата си я бива, а? — мърмореше сержантът. — Естествено, с този костюм е трудно да се различи фигурата. Но, обзалагам се, че е страхотна.
— Аз пък се обзалагам, че вие сте андроид — каза Рик.
— Кой аз? Не съм никакъв андроид. Никога досега не бях попадал на такъв смахнат — трепе хората и ги обвинява, че са андроиди. Сега разбирам, защо беше толкова изплашена мис Люфт. Добре, че успя да ни се обади на време.
— Ясно. Само ме закарайте на Ломбард стрийт.
— Както вече казах…
— Ще ни отнеме само три минути — прекъсна го Рик. — Искам да видя какво е станало със сградата. Всяка сутрин отивам там на работа. Просто не мога да повярвам, че е изоставена от години.
— Може би именно вие сте андроид — отбеляза замислено сержант Грамс. — С фалшива памет. Тази мисъл не ви ли е минавала през ума?
Той се ухили приятелски и продължи да кара на юг.
Рик се облегна назад, отчаян от неуспеха. Не му оставаше нищо друго, освен да се подчини на съдбата. Каквото и да бяха намислили андроидите, така или иначе вече бяха поставили ръка върху него.
„Но все пак успях да отстраня поне един от тях — мислеше си доволно Рик. — Успях да спипам Полоков. А Дейв отстрани още двама.“
В това време патрулната кола се спусна към Мишън стрийт и се приготви за кацане.
10