Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Ако бръкнете вътре, — предупреди го Люба, — ще ви убия.
— Така или иначе ще го сторите.
Декард се питаше как ли щяха да се развият събитията, ако бе склонил да му помага Рейчъл. Но вече беше късно за това.
— Покажете ми останалите въпроси — тя протегна ръка и той й подаде неохотно списъка. — „В списание попадате на голяма цветна илюстрация на голо момиче“. Така, така. „Забременявате от мъж, който ви е обещал да се ожени за вас. Мъжът ви напуска заради вашата най-добра приятелка, а вие правите аборт“. Насоката на вашите въпроси е съвсем очевидна. Сега ще извикам полиция.
Без да отклонява встрани лазера, тя прекоси стаята, включи видеофона и се свърза с оператора.
— Дайте ми Полицейското управление на Сан Франциско — нареди Люба. — Нуждая се от спешна полицейска намеса.
— Това, което направихте, — въздъхна с облекчение Рик, — е възможно най-доброто.
Но въпреки това му се стори странно, че Люба постъпва така. Защо просто не го беше премахнала? Пристигне ли патрулната кола, тя нямаше никакви шансове да се измъкне.
„Сигурно се мисли за човек — реши той. — И няма представа за действителното положение.“
Само няколко минути по-късно, в течение на които Люба не сваляше пръст от спусъка на лазера, се появи и патрулният полицай — едър мъжага, облечен в архаична синя полицейска униформа, със звезда и масивен кобур.
— Добре — обърна се той към Люба, — а сега свалете това нещо.
Люба остави лазера на масичката и полицаят го разгледа, за да види дали е зареден.
— И така, какво става тук? — обърна се той към нея. Но преди Люба да успее да му отговори, полицаят се завъртя към Рик. — Кой сте вие? — запита той.
— Този човек нахлу в съблекалнята ми, — заобяснява Люба Люфт. — Никога преди това не съм го виждала. Заяви, че трябвало да ме подложи на тест. В началото се съгласих, но после той започна да ми задава неприлични въпроси.
— Имате ли удостоверение? — обърна се полицаят към Рик.
— Аз съм наемен ловец към полицейското управление — отвърна Декард и подаде удостоверението си.
— Познавам всички наемни ловци в района — рече мъжагата в полицейска униформа. — За полицейското управление на Сан Франциско ли говорите?
— Аз съм пряко подчинен на инспектор Хари Брайън — обясни Рик. — Поех работата от Дейв Холдън, след като го закараха в болница.
— Както вече казах, познавам всички наемни ловци в района — повтори с груб глас мъжагата. — И никога не съм ви виждал — той върна на Рик удостоверението.
— Обадете се на инспектор Брайън — настоя Рик.
— В управлението няма инспектор Брайън — отвърна мъжагата.
Едва сега Рик Декард осъзна какво става.
— Вие сте андроид — произнесе той. — Също като мис Люфт. — Той се приближи към видеофона и го включи. — Сега ще се свържа с управлението.
Питаше се, в кой момент ще го спрат андроидите.
— Номерът е…
— Зная го — Рик набра полицейското и каза на оператора: — Свържете ме с инспектор Брайън.
— Кой го търси, моля?
— Обажда се Рик Декард — той зачака нетърпеливо, а междувременно полицаят разпитваше за случилото се мис Люба Люфт без да му обръща никакво внимание.
След известна пауза на екрана се появи лицето на Брайън.
— Какво става? — запита той.
— Имам проблеми — обясни Рик. — Спипах следващия андроид от списъка на Дейв, но тя успя да повика полиция. Тук има някакъв патрулен полицай, който не приема удостоверението ми. Казва, че познавал всички наемни ловци в района, но никога не бил чувал за мен. Нито пък за теб — добави Рик.
— Дай ми да говоря с него — отвърна Брайън.
— Инспектор Брайън иска да разговаря с вас — Рик протегна слушалката на видеофона. Полицаят се приближи и я пое.
— Сержант Грамс — представи се стегнато той. Настъпи пауза. — Ало? — той се заслуша, после повтори още няколко пъти „ало“ и най-накрая се обърна към Рик. — Няма никой насреща. Екранът е празен.
Рик погледна и видя, че на екрана наистина не се вижда нищо. Той взе слушалката и повтори няколко пъти:
— Мистър Брайън?
След като почака безрезултатно, Рик затвори и повторно набра номера. Чуваше се свободен сигнал, но никой не се обади.
— Дайте аз да опитам — предложи сержант Грамс и взе слушалката от ръцете на Декард. — Сигурно сте сбъркали номера — той започна да набира. — Осем-четири-две…
— Зная номера — каза Рик.
— Обажда се сержант Грамс — произнесе мъжагата в полицейска униформа. — Интересувам се, дали в полицейското управлението има служител на име Брайън? — настъпи пауза. — А да има случайно наемен ловец Рик Декард? — повторна пауза. — Сигурен ли сте? Ако е постъпил наскоро… да, разбирам… добре, благодаря. Не, всичко е наред — сержант Грамс изключи връзката и се обърна към Рик.