Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
Поаро проследи пътеката, на известно разстояние, до него вървеше инспекторът.
— Забелязахте ли стъпките на жени? — каза той внезапно.
Инспекторът се засмя.
— Естествено. Но оттук са минали няколко различни жени… а също и мъже. Оттук, знаете, се минава обикновено, за да се стигне по-бързо до къщата. Не можеш се оправи във всички тия стъпки. Ала тия върху перваза на прозореца са в края на краищата най-важните.
Поаро кимна в знак на съгласие.
— Няма смисъл да се ходи по-нататък — рече инспекторът, когато видяхме пред себе си алеята. — Тук пътят пак е покрит с чакъл и става твърд, както и би трябвало да се очаква.
Поаро пак кимна, но очите му бяха втренчени в една малка градинска постройка — нещо като усамотена беседка. Тя стоеше малко вляво от пътеката пред нас и до нея стигаше една чакълена пътечка.
Поаро се повъртя тук, докато инспекторът се върна обратно към къщата. Тогава той ме погледна.
— Добрият господ сигурно ви е пратил да заместите моя приятел Хейстингс — каза той, като премига. — Забелязвам, че не се отделяте от мене. Какво ще кажете, д-р Шепърд, да разучим ли тази беседка? Тя ме заинтригува.
Поаро се приближи до вратата и я отвори. Вътре помещението беше почти тъмно. Имаше една-две пейки, комплект прибори за игра на крокет и няколко сгънати шезлонга.
Наблюдавах с учудване новия си приятел. Опрян на ръце и колене, той пълзеше по пода. Отвреме-навреме поклащаше глава, сякаш недоволен. Най-после се изправи отново на крака.
— Нищо — промълви той. — Е, може би беше глупаво да очаквам такова нещо. Ала щеше да бъде от толкова голямо значение…
Той млъкна изведнъж, замръзнал на място. После протегна ръка към една от пейките. Отдели нещо от едната й страна.
— Какво има? — извиках аз. — Какво намерихте?
Усмихвайки се, Поаро разтвори ръката си така, че да видя какво лежеше на дланта й. Парче корава бяла батиста.
Взех го от ръката му, огледах го с любопитство, после му го върнах.
— Е, какво представлява това според вас, приятелю? — попита той, като ме гледаше проницателно.
— Парцалче, откъснато от носна кърпа — предположих аз, като повдигнах рамене.
Той пак протегна бързо ръка и вдигна едно малко перце — гъше перо, доколкото можеше да се съди от пръв поглед.
— А това? — извика той ликуващо. — Какво представлява това според вас? Само го гледах втрещен.
Поаро пъхна перото в джоба си и отново погледна късчето бяла материя.
— Парченце от кърпа ли? — замисли се той. — Може би имате право. Но не забравяйте следното: пералня, която държи на името си, не би колосала носна кърпичка.
Той ми кимна победоносно, после грижливо скъта парцалчето в бележника си.
ГЛАВА ДЕВЕТА
БАСЕЙНЪТ СЪС ЗЛАТНИТЕ РИБКИ
Върнахме се заедно към къщата. От инспектора нямаше и следа. Поаро се спря на терасата и застана гърбом към къщата, като полека въртеше глава насам-натам.
— Une belle propriété8 — произнесе най-подир той с уважение. — Кой я наследява?
Думите му почти ме разтърсиха. Странно, но до този момент въпросът за наследството не бе ми минавал през главата. Поаро ме наблюдаваше изпитателно.
— Не ви е идвало на ум — каза той най-после. — Не сте мислили досега за това, нали?
— Да — признах. — А трябваше да помисля.
Той отново ме изгледа с любопитство.
— Интересно, какво ли точно си мислите? — рече той замислено. — О, не — изпревари ме той когато понечих да заговоря. — Inutile!9 Вие няма да ми разкриете действителната си мисъл.
— Всеки има да крие по нещо — процитирах думите му, като се усмихвах.
— Точно тъй.
— Още ли сте убеден в това?
— Повече от всякога, приятелю мой. Но не е лесно да скриеш нещо от Еркюл Поаро. Той има нюх да надуши всичко.
Говорейки, той слезе по стъпалата на градината в холандски стил.
— Хайде да се поразходим — подхвърли той през рамо. — Въздухът днес е приятен.
Тръгнах подире му. Поведе ме по една пътека наляво, оградена с плет от тисови дървета. По средата минаваше алея, от двете страни на която имаше правилни цветни лехи, а на края — кръгла павирана площадка с пейка и басейн със златни рибки. Вместо да продължи до края на пътеката, Поаро пое по друга, която опасваше един горист склон. На едно място дърветата бяха изсечени и беше поставена пейка. Седнал тук, човек имаше великолепна гледка към околността; оттук се гледаше право към павираната площадка и басейна със златните рибки.
— Много е красива Англия — каза Поаро, блуждаейки с поглед над пейзажа. После се усмихна. — Красиви са английските девойки — додаде той малко по-тихо. — Шшт, приятелю мой, гледайте прекрасната картина под нас.
8
Хубав имот. — Б. пр.
9
Безполезно. — Б. пр.