Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Но това не е краят. Една седмица по-късно трета франкска експедиция следва втората, по същия път. Рицари, пешаци, жени и деца пристигат напълно обезводнени близо до град Хераклея. Там виждат река да блести и всички вкупом се хвърлят към нея. Но именно на брега на реката ги чака Килидж Арслан…
Франджите не ще се възстановят от тройното клане. Като се има предвид владеещата ги в онези решителни години воля за експанзия, притокът на толкова голям брой нови участници, били те воини или не, несъмнено е можел да им позволи да колонизират целия Арабски Изток, без да му оставят време да се съвземе. Макар че именно недостигът на хора стои в основата на най-трайното и най-впечатляващото франкско творение в арабските земи — строителството на крепости. Именно за да избягнат своята малочисленост, франджите ще трябва да издигат добре защитени крепости, така че шепа бранители да устояват на многобройни обсадители. Но в подкрепа на неизгодната си численост, в продължение на дълги години рицарите ще разполагат и с още едно оръжие, много по-страшно от собствените им крепости — заспалостта на арабския свят. Нищо не разкрива по-добре състоянието на нещата от описанието, дадено от Ибн ал-Атир на необикновената битка, разразила се край Триполи в началото на април 1102 година:
Сен-Жил, да бъде проклет от Господа, се върна в Сирия след като бе смазан от Килидж Арслан. Разполагаше с не повече от триста воини. Тогава Фахр ел-Мулк, господар на Триполи, изпрати послание до цар Дукак и до управника на Хомс: „Сега или никога трябва да свършим със Сен-Жил, защото има твърде малко войска!“ Дукак проводи две хиляди души, а управникът на Хомс се яви лично. Армията от Триполи се присъедини към тях пред портите на града и всички заедно нападнаха. Сен-Жил хвърли сто от войниците си срещу хората от Триполи, сто други срещу тези от Дамаск, петдесет срещу тези от Хомс и запази петдесет до себе си. Още при вида на врага, хората от Хомс побягнаха, не след дълго последвани от дамаскчани. Само триполци се държаха и Сен-Жил, като видя това, ги нападна с другите двеста войници, надви ги и изби седем хиляди души.
Триста франджи успяват да се справят с няколко хиляди мюсюлмани? Разказът на арабския историк изглежда напълно правдоподобен. Вероятното обяснение е, че Дукак е поискал да накаже кадията на Триполи за поведението му по време на засадата край Нахр ел-Калб. Предателството на Фахр ел-Мулк осуетява отстраняването на основателя на Ерусалимското кралство. Реваншът на дамаския владетел ще доведе до създаването на четвърта франкска държава — графство Триполи.
Шест седмици след унизителния разгром ставаме свидетели на нова демонстрация на нехайство от страна на местните владетели, които, макар и по-многочислени, се оказват неспособни като победители да се възползват от победата си.
Случката се разиграва през май 1102 година. Близо двадесетхилядна египетска армия, предвождана от Шараф, син на везир ал-Афдал, пристига в Палестина и успява да изненада армията на Балдуин в Рамле, близо до пристанищния град Яфа. Самият крал едва успява да се спаси от плен, като се скрива, легнал по корем, в тръстиките. Повечето от рицарите му са избити или пленени. В този ден армията от Кайро е напълно в състояние да превземе Ерусалим, защото — както ще отбележи Ибн ал-Атир — градът е останал без бранители, а франкският крал е побягнал:
Едни от хората на Шараф му рекоха: „Хайде да превземем Свещения град!“ Други му казаха: „По-скоро да превземем Яфа!“ Шараф не знаеше какво да реши. Докато се колебаеше по този начин, франджите получиха подкрепления по море и Шараф трябваше да се върне при баща си в Египет.
Като вижда, че победата му се е разминала на косъм, господарят на Кайро решава да предприеме нова офанзива на следващата и по-следващата година. Но при всеки опит някакво непредвидено събитие се изправя между него и победата. Първия път това е неразбирателството между египетската флота и сухопътната армия. Втория път случайно загива предводителят на експедицията и загубата му хвърля в смут войските. Ибн ал-Атир разказва, че той бил храбър генерал, но изключително суеверен. Бяха му предсказали, че ще умре при падане от кон и когато го назначиха за управител на Бейрут, заповяда да махнат всички плочи от улиците на града от страх да не би конят му да се подхлъзне. Но предпазливостта не ни помага срещу съдбата.