Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Равномерният звук на дъжда, който трополеше по покрива, създаваше едно безкрайно изнервящо усещане почти откакто се бе зазорило. А се зазори преди часове.
Нарин се мръщеше и скрито изучаваше Джеръл, докато той местеше фигурите за игра по таблата за гонзат на масата пред себе си. Тя почти не можа да спи предната нощ и много добре знаеше по чия вина.
Джеръл се мята и въртя сигурно с часове, което почти я влуди. Сънищата също не й донесоха отмора. Бяха изпълнени с един висок, широкоплещест, синеок демон, който безмилостно я измъчваше. В съня й гой я преследваше и тормозеше, разпалваше у нея огън, който даже леденият поток, сътворен от сънищата й, не можа да угаси.
А когато се събуди, той бе изправен до койката й, втренчен в лицето й.
Тя неловко се размърда на стола. Не бе нейна вината, че предателското й тяло реагираше на присъствието му против волята й. И съвсем не бе имала намерение да се изчервява, когато той й помогна да слезе от койката, или да заеква като безмозъчен идиот, когато й предложи димяща чаша гъст, леко горчив хавик.
— Ще изиграем ли още една игра? — Джеръл премести фигурите по таблата с неспокоен и развълнуван вид.
— Току-що привършихме шестата игра от сутринта — усилието да говори със спокоен глас, за да не издаде напрежението си, ставаше все по-трудно.
Тя отново се премести на коравата, тясна пейка, натикана в дъното на малкия проход през средата на колата. Не беше в състояние да понася повече всичко това.
— Норваг? Една игра?
— Ти винаги ме побеждаваш — Норваг изглеждаше единственият спокоен пътник в колата.
Седнал на единствения истински стол в колата, наклонен към стената и протегнал неподвижния си крак в прохода, старият мъж правеше впечатление на човек, напълно доволен от жребия си.
Нарин знаеше, че същевременно той се забавлява и това я дразнеше. На няколко пъти беше забелязала искрички в очите му, а веднъж, когато тя и Джеръл бяха спорили за правилността на някакъв ход в играта, го хвана, че открито й се хили. Но какво му беше толкова забавно в ситуацията, така и не можеше да проумее.
За нея със сигурност нямаше нищо забавно. Единствената й утеха беше, че дотук се бе държала с достойнство и сдържаност, подобаващи на един вестоносец. Поне бе успяла да спаси частица самообладание сред вихъра на чувствата, които бушуваха в нея.
Нарин рязко се изправи, защото внезапно усети, че не може нито секунда повече да остане завряна в ъгъла на тясната и твърда пейка.
Но в мига, в който се изправи, осъзна, че бягството й нямаше да бъде лесно. Масата беше само на няколко инча пред нея и препречваше прохода, върху нея бяха таблата за гонзат и фигурите за игра. Джеръл седеше приведен над нея и подреждаше фигурите за нова игра. Той изцяло заемаше малкото останало пространство от тази страна, а Норваг, все още облегнат на сандъците, заемаше останалите няколко крачки пред вратата.
Нарин спря за момент, обезсърчена от препятствията между нея и свободата навън. Но само за момент. Тя бе имала смелост да застане пред ранен древон и не трепна и нямаше да си позволи да изглежда уплашена сега.
— Извинете — промълви тя. — Бих искала да изляза, ако нямате нищо против.
Нейният учител Гравнар би бил горд от спокойната вежливост, с която тя изрази молбата си. Джеръл рязко вдигна глава:
— Какво? — погледна я стъписано, но после се опомни и рече: — О! Разбира се.
Той бързо се повдигна, но се удари и почти преобърна масата. После се опита да се прилепи до сандъците, за да й стори място. Но колкото и да се притискаше, това нямаше да намали тази грамада от плът и мускули, която едва ли съответстваше на разумно сложен мъж, помисли с досада Нарин, като гледаше с неодобрение миниатюрния проход, който оставаше между него и масата.
Някакъв слаб глас у нея се опита да го защити, тъй като той не бе в състояние да направи нищо повече. Но Нарин нямаше желание да слуша слаби вътрешни гласове. Искаше да излезе от колата.
— Благодаря — отвърна тя и побутна масата с надежда да освободи още малко пространство.
Колата леко се разклати и тя загуби равновесие. Бяха продължили пътя малко след зазоряване, но движението се усещаше повече, когато беше права, отколкото ако седеше.
Без да поглежда към Джеръл, Нарин се премести, така че гърбът й се оказа срещу него, след това предпазливо започна да се промъква покрай него. Бедрата й леко докоснаха неговите. Тя бързо пое дъх, изпъна се и леко огъна гърба си в отчаян опит да избегне ново докосване.
Като че ли бе попаднала в храсталак с парещо мъхаво биле, така бързо реагира тялото й на съприкосновението с неговото. Тя отскочи така бързо, сякаш той бе парещия мъх. Разликата бе тази, че силната тръпка, преминала през нея, съвсем не наподобяваше добре запомнената реакция на пакостното растение.