Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Понякога пътуването е тежка работа — изкоментира Норваг.
Нарин се наежи, но старият мъж невинно започна да изучава някакво петно на тавана. Тя подръпна долния край на туниката си, за да я оправи, издърпа ръкавите на ризата си, мина покрай Норваг и отвори вратата.
— Проклятие! — една дума, но напълно искрена и от сърце.
Навън дъждът валеше като из ведро, сякаш имаше стена пред нея. Очертанията на четирите арда, които теглеха колата бяха размити и неясни. Нарин едва различи коларя, сгушен под заслона.
— Все още вали. Аз бих го разбрал по трополенето по покрива.
Нарин се извъртя, готова да се защити, но Норваг продължи да изучава пленителното петно.
Като избягваше погледа й, той се вторачи навън, сви устни, леко поклати глава и каза:
— И изглежда скоро няма да престане.
Колата се люшна леко и това накара Нарин да се хване за вратата. В ъгъла Джеръл залитна, после седна отново на седалката. Даваше си вид, че изучава таблата за игра на гонзат, но Нарин забеляза, че дишането му беше малко неравно, сякаш беше бягал.
Тя с копнеж погледна напоените от дъжда поля, които едва се виждаха зад подгизналата, хвърчаща кал по пътя. Така й се искаше да излезе навън, навън от тази претъпкана кола, далеч от тези хора. Но бягството щеше да струва твърде скъпо на все още нездравото й тяло и тя не беше сигурна, че е готова да плати тази цена.
Все още не.
Глава шеста
На следващото утро Нарин беше готова да крещи от собственото си безсилие. Бе прекарала една още по-неспокойна, ако това изобщо беше възможно, нощ от предишната. Пороят не беше намалял, а мудната монотонност на дългите часове в претъпканата кола бе още по-мъчителна. Присъствието на един твърде безцеремонен старец и един огромен намръщен мъж, който я караше да губи самообладание, превръщаха и без това досадното пътуване в ад.
Трябваше да признае, че Джеръл през цялото време говореше и се опитваше да разнообразява скуката, но премислените движения, с които се стараеше да я избягва, нещо невъзможно в това тясно пространство, и напрежението, което се излъчваше от него, само още повече дразнеха и без това опънатите й нерви.
Никога не бе усещала по този начин нечие присъствие и никога не й бе струвало толкова усилия да съхрани спокойствието й търпението, изисквани от един вестоносец.
Само ако имаше с какво да се занимава. Бе чистила и точила кинжала си, докато не се появи опасност да изтрие изцяло закаления метал. Три пъти разгъва и сгъва гракловото наметало, което носеше закачено на колана си.
Още една игра на гонзат с Джеръл, нещо, което той не бе предлагал от няколко часа, беше немислима. Да бъде толкова близко до него, да накланя главата си над таблата, когато той бе на няколко педи от нея, не, не можеше да го понесе още веднъж. Освен това присъствието му така я объркваше, че тя загуби последните шестнадесет игри. Не искаше повече да се унижава.
Когато керванът спря към края на сутринта, тя помисли, че ще успее поне да посети някоя друга кола. Но спирането беше твърде кратко — само да слязат петима пътници от мъжката кола за гости и да натоварят стоките, които техните семейства бяха донесли да заплатят за превоза. Никой не слезе от другите коли, доколкото можа да види през завесата на дъжда.
По-лошото бе, че петимата пътници оставиха празни легла в доста по-широката мъжка кола. С двусмислена усмивка, която напълно вбеси Нарин, Норваг съобщи, че се премества в мъжката кола за гости, за да държи под око двамата наети от Джеръл мъже — Ракин и Борлат.
Старецът нахлузи чифт лъснати кожени ботуши, взети под наем, за да се предпази от калта, загърна се в плетеното си късо наметало, събра малката си торба и замина. Точно така. И я остави сама в колата с Джеръл.
Няколко минути никой не промълви дума. Джеръл почти не беше повдигнал очи, откак Норваг излезе, и изглеждаше изцяло съсредоточен в някоя от своите безкрайни игри на гонзат.
Нарин застана по средата между вратата и масата, нямаше желание да рискува да тръгне в дъжда след Норваг и още по-малко желание да се приближи до Джеръл дори с един инч.
— Е? — запита тя накрая.
Джеръл повдигна глава. Дълбоко въздъхна, след това изпъна рамене точно както прави мъж, който се готви да застане срещу опасен противник.
— Какво, е?
— Ти няма ли да тръгнеш?
— Къде?
— В мъжката кола за гости.
Бавно и много отмерено Джеръл премести една от фигурите за гонзат.
— Не.
Нарин се размърда нетърпеливо.