Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Не можеш да останеш тук.
Две сини очи предизвикателно срещнаха погледа й. За миг Нарин помисли, че той няма да отговори. И тогава чу:
— Защо не?
Нарин отвори уста, готова да отвърне остро, но думите не излязоха. Какво трябваше да каже? Че я подлудява неговата близост, че без Норваг като придружител ще е нетърпима мъка да споделя колата с него?
Не можеше да изрече това. Всички демони на Ерандейн не можеха да я накарат да признае, че усеща всяко негово движение, че не е в състояние повече да търпи присъствието му.
— Защото не можеш — каза тя накрая. — Няма да бъде правилно.
Погледът му се насочи към таблата за игра и той премести още една фигура.
— Видях леглата в колата за гости. Не ме привлича идеята да спя свит на кълбо и да заемам пространство наполовина на ръста ми. Аз съм платил за тази кола и имам намерение да остана тук — за момент той спря. — Ти си добре дошла тук и можеш да останеш също. Ако искаш, можеш да се прехвърлиш в женската кола за гости. Изборът е твой.
Нарин тропна с крак, като съзнаваше, че жестът й е напълно детински и сприхав.
— Няма никакво място в женската кола. А Бекнар каза, че другите коли са препълнени и не мога да пътувам с никоя от семейните.
Джеръл не отговори. Вместо това бавно избута стола си, отдалечи го от масата и стана. Трябваше му само една крачка, за да се окаже до нея.
Макар и късно, Нарин съжали, че не беше побягнала още преди. Толкова далече и толкова бързо, колкото я държаха краката. И би избягала наистина далеч, ако не беше схванатото й бедро.
Джеръл не каза нищо. Той просто стоеше там, на една ръка разстояние от нея, със странно изражение на лицето и като че ли прехвърляше същите варианти, които и тя. Което беше смешно всъщност.
Това я обезпокои. Щом въображението й извикваше такива планове, то тя бе загубила контрол в по-голяма степен, отколкото си мислеше. Това означаваше, че бягството беше по-разумен вариант, отколкото й се беше сторило в началото.
Не можеше да тича, но можеше да увеличи разстоянието между тях, независимо от ужасното време.
— Ще изляза да се поразходя — каза тя.
Тази жена беше откачена да излиза навън в това време, помисли Джеръл и се взря във вратата, която Нарин току-що бе затворила след себе си. Тя беше откачена, а той беше много, много доволен, че нея я няма.
Последните два дни се бяха превърнали в ад. В сравнение с тях седмиците, които някога беше прекарал на Дормат III в отчаяни усилия да се измъкне от проклетото място, изглеждаха като леко приключение. По онова време му се беше наложило да се справи с три воюващи племена, които нямаха нищо против да си хапнат някой чужденец за вечеря, с няколко животински вида с вълчи апетит и доста големи зъби и с около дузина смъртоносно отровни растения. Като си спомни всичко това, онази кратка визита сега му се стори детска игра.
Той се отдалечи от вратата. Изведнъж го обхвана силно безпокойство. Погледът му се насочи към таблата за игра на гонзат. Сто и седемнадесет игри. В действителност повече, но след сто и седемнадесет той престана да брои. В началото му се беше сторило добра идея да се съсредоточи върху играта на гонзат, вместо да мисли за мъчителните видения, които го спохождаха и се въртяха все около една дребничка, избухлива и безкрайно желана жена вестоносец.
Много предпазливо Джеръл струпа фигурките върху таблата. Като внимаваше да не ги събори, отнесе таблата до вратата на колата, отвори я и изхвърли навън в дъжда и таблата, и фигурките. Те мигновено потънаха в калта. Таблата падна, обърната нагоре, точно пред следващата кола. Звукът от счупеното дърво изпод копитата на напълно равнодушния ард по-скоро се хареса на Джеръл.
Нарин бе мокра, измръзнала и сърдита на целия свят и на всеки член на кервана поотделно. Балите, върху които се бе разположила, бяха корави и неравни, а опънатото отгоре уж непропускливо платно не защитаваше от дъжда нито нея, нито балите.
След като остави Джеръл, тя първо потърси убежище в женската кола за гости. За нейна изненада, молбата да й позволят да спи на пода бе посрещната с яростна съпротива. Жените знаеха, че тя пътува в колата на Джеръл. Когато Нарин поиска да я пуснат да влезе, поради това че е вестоносец и изпълнява служебно поръчение, жените започнаха да дюдюкат и грубо й се присмяха.
— Ние спим по две или по три в легло — подигравателно каза една от тях, — а ти имаш на разположение цяла кола. Ти с двамата мъже. Наистина ли очакваш да те пуснем, след като и без това сме се натъпкали така, че нямаме въздух да дишаме?
Нарин се оттегли с толкова достойнство, колкото можеше да съхрани, а то не беше много.