Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Както виждате, дигнала го е!
— Лиско… — Домби се замисли. — Защо ли го е дигнала?
Лиско погледна приятелите и смигна по навик.
— За да ни помогне.
— Ааа, сега разбирам! — Това бе казано от Мокси.
— Аааа! — засмя се Лиско.
— Ахааа! — усмихна се и Домби. — Без часовника Димби ще омекне!
— И отново — при нас! — зарадва се Мокси.
— Хитра маймунка, а? — Домби потриваше ръце. — Светна ми пред очите!
— Страшна е! — съгласи се Мокси.
В края на краищата както винаги двамата погледнаха към Лиско и по мълчанието му разбраха, че ще каже нещо особено.
— Само че… — започна Лиско и млъкна.
— Какво? — не изтрая Мокси. — Сега пък какво?
— Ох, Мокси!… Как да ти обясня?
— Обясни! — рече нетърпеливо Домби.
— Въпросът е — Лиско вдигна лапа да се почеше, но се отказа. — Въпросът е да се съгласим ли на тази игра?
— Няма и да се замислим! — без да се замисли, отвърна Мокси.
— Разбира се! — извика Домби.
— Не се разбира! — отвърна бавно Лиско. — Положението е деликатно.
Мокси бе готов да закрещи в знак на протест, а Домби направо се затюхка. Насърчен от Домби, Мокси изрази някакво по-солено мнение за лисичето, дори го нарече „същество, което иска да мине за важно“. След като се наприказваха, Домби и Мокси млъкнаха и зачакаха, но Мокси не издържа и добави, че е забравил да каже най-важното. Тогава Мокси изтърси, че според някои негови подозрения Лиско дори не мисли да помогне за спасяването на Димби. Попитаха Мокси дали е свършил, той отвърна, че е свършил и няма какво да добави. Когато Лиско отвори уста да започне, Мокси отново пожела да изкаже заключението си. А то беше: да се задържи часовникът на Димби.
— Първо — започна Лиско, — часовникът не е наш, а на Димби.
— Е? — запита Домби. — Какво от това?
— Второ — продължи Лиско, — ако искаме да му смачкаме фасона, трябва да измислим друг начин…
— Ох, Лиско!
— И трето, смачкването на фасона трябва да стане с часовника на ръката му. Той трябва да бъде с часовник, разбирате ли?
— Разбираме, ама не е така.
— Щом разбирате, Марийка да му върне часовника.
Мълчание.
— Разбрахте ли, или да повторя?
— Не повтаряй! — клюмна Мокси.
— Разбрахме — предаде се Домби.
— Марийке!
Маймунката изкрещя и скочи върху рамото на Лиско. Той я погали пак и пъхна часовника в ръката й.
— Хайде, момиченце!… Отнеси го!… Остави го на камъка, да не разбере.
Маймунката вдигна часовника до ухото си, послуша цъкането му, изкрещя и изчезна в гората.
— Това е! — усмихна се Лиско.
— И все пак — замънка Мокси — не ми е ясно… (мълчание)… защо… (отново млъква и поглежда надолу)… трябваше… (може би се страхува от някакво избухване на Лиско)… да върнем… (прекъсване) часовника… (престрашава се) на Димби, щом можем да му дадем урок, да му натрием носа и чак тогава да му го дадем?
Лиско отвърна с мълчание.
— Така де… (Домби се престрашава)… Щом разни часовници и други хубави неща могат да променят човека или животното, вземи им часовника или другото хубаво нещо и готово!
Домби и Мокси наблюдаваха внимателно приятеля си, доста се плашеха от едно избухване, защото си спомниха как преди малко го бяха обидили. В това време Лиско си играеше с някаква калинка. Тя пълзеше по вдигнатата му лапа, изследваше я, отиваше и се връщаше по нея, чудеше се какво представлява местността, на която е кацнала.
Лиско запя:
— Калинке-Малинке, къде ще отлетиш?.. Ако литнеш през полето, ако стигнеш до морето, на брега му ти се спри и далече погледни!… Щом откриеш бяла чайка, ти на нея се качи и обратно се върни!… Калинке-Малинке, къде ще отлетиш?… Ако литнеш през полето, ти ще стигнеш до морето, там ще видиш бял делфин и на него се качи, той да бъде твойта лодка, да те вземе на разходка надалече-надалече, де морето свършва вече и започва нещо бяло, от памук и меко цяло, туй е облачето бяло… Ти на него се качи и обратно се върни!…
Калинката сякаш разбра, че песента свърши, и отлетя.
— Хубаво летят калинките! — възхити се Лиско.
— И не могат да променят характера си! — заключи със свойствената си философия Мокси.
— Защо? — усмихна се дяволито Лиско.
— Защото не могат да носят часовници!
— Мокси, понякога ни изненадваш!
— Но ме е яд, че винаги излизаш прав — призна Мокси.
— И повече да не говорим за Димби! — Лисичето сякаш се ядосваше. — Да го забравим!
— Не мога! — извика Мокси. — Сега разбирам, че ми липсва!
— А питаш ли мен? — заплака Домби.
— Спокойно, Домби! — рече Мокси, а след това процеди: — Проклети да са всички часовници на света!
— Изобщо — изтри сълзите си Домби — кой ги е измислил?